Организъм, който разчита на предварително образувана храна за разлика от автотрофния организъм. Един от главните отличителни белези на много видове животни е тяхната способност да се придвижват свободно през въздуха или водата. Тази подвижност, която се простира от най-дребните камшичести първаци до най-едрите бозайници, се осъществява чрез мускули. На клетъчно ниво животинската клетка е клетка с ограничена от гъвкава мембранна система за рзлика от твърдите целулозни стени нa растителните клетки.
С изключение на мешестите, като медузите, и на бодлокожите повечето животни са двустранно симетрични. Това значи, че тялото им може да бъде разделено на приличащи си половини чрез линия, прекарана от главата до опашката. Асоциирана с този план на тялото е и цефализацият (развитието на главата). Това е първата част на едно подвижно животно, която получава нови стимули от околната среда, и затова съдържа внушителен брой усетни органи. Високата активност у повечето животни и големите им многоклетъчни тела са довели до еволюцията на ефикасно кръвообращение, което доставя кислород и храна до тъканите и отстранява отпадните продукти. По-едрите тела също така се нуждаят от добра екскреторна и нервна система. Връзката между растенията и животните се разкрива чрез основните химични реакции, които поддържат живота. Процеси като дишането и ензимите, които се използват по сходни биохимични схеми, са общи за двете царства. Съвременната биология не класифицира организмите на растения и животни, но приема, че има "сиви" области между тях. Вирусите, гъбите, бактериите и синьозелените водорасли често са предизвикателство за категоризирането.
