В класичната форма на теорията на електролитната дисоциация залегнаха предпоставките: йоните в разтвора не си взаимодействат и подвижността на йоните не зависи от концентрацията. Докато за слабите електролити това е донякъде приемливо, за силните електролити положението е по-друго. И Дебай и Хюкел...

Прочети още...

Всички киселини имат общи свойства - кисел вкус, реагират с редица метали, също с карбонати, променят синия лакмус в червен и прочие. И се определят като електролити-хидроокиси, които при електролитната дисоциация дават водородни катиони и никакви други катиони. Последното прецизиране е необходимо...

Прочети още...

Електролитната дисоциация е равновесен процес, но той не е статичен, а динамичен, тоест скоростта на дисоциацията е равна на скоростта на моларизацията при дадени условия. И за мярка за изразеността й служи степента на електролитната дисоциация (α), която представлява отношението между броя...

Прочети още...

След като са били установени законите при разредените разтвори, оказало се, че известен немалък брой вещества /киселини, основи и соли/ във водни разтвори правят по-малки или по-големи отклонения от тези закономерности, отклонения, при които еднакви други условия стоят в тясна връзка с изразеността...

Прочети още...

Дисперсните системи, при които частичките на дисперсната фаза са в размерите 0,1-0,001 Мm (1-100 нм) се обозначават като колоиди. Поради някои особености в свойствата им в миналото те бяха отделени от останалите вещества и наречени с горното название. Останалите се нарекоха кристалоиди. Впоследствие...

Прочети още...