Едно листенце падна на земята,
търкули се и остана там.
Да лежи безмълвно, чакайки зората,
отразявайки невиждан огнен плам.
Чакайки с надежда скрита
утрото едно...
Но, уви, дочака го, горкото,
а отново бе само.
Мрачно сви се,
изоставено бе от света
и сякаш две топли сълзици отрони,
угасна пламъкът на радостта.
Тъга обгърна таз описана картина,
за посърнало от мъката листо,
а дървото се разкая,
горки сълзи взе да рони
и след дни остана сам само.
