Глух човек спря млада мома на пътя.
---Моме, попей ми, аз няма да те чуя,
но ще стоплиш ми така замръзващата ми душа.
Момата спря и се замисли.
--Що ли иска странника сега,
да му пея , като няма да ме чуе?
И запя тя песен блага,
чак и хората се спряха,
слушаха я и се дивяха,
на гласа, на красотата.
От очите морни на момата
се отдели там, самотна, тя- сълзата,
че видя тя, що е искал да му пее,
потънал плавно в съня си сетен
човекът глух, усетил, заслужил е
поне една последна песен...
