А казват- от сълзите се ражда доброта?
Как в света, измамен и безличен,
болезнено сълзите ще текат
и някак с доброта ще се окичат?
Сълзите, драги мои, са пространство
на безмерна мъка, стон, молба,
те нямат смисъл, постоянство,
знак са само за човешката тъга.
Кристално чисти те не са,
и никога не могат и да бъдат,
изцапани от правилата на света,
кристалните сълзи не съществуват.
И казват пак, че който плаче,
слабостта си някак проявява,
но бил ли си ти от живота влачен
и знаеш ли сълзата колко означава.
Плачът не е позорен или срамен,
протест е той срещу света
на човека, чувстващ се измамен,
изгубващ безнадеждно своята следа.
И когато тихичко нощес,
някой от сълзи си онемее,
спомни си, че ти казвам днес,
който плаче, той живее.
