Виолетово небе,
ти ме изуми.
Като на малко дете
дъха ми претопи.
Облаците бяха цветни,
а мъглата бе за фон.
Тъй страстите чудати, сетни
в гърдите затаиха стон.
И как само багри алени,
толкова изкусни и добри,
пред очите мои прошарени
поклониха ти се доземи.
Колко още чуднина таиш, небе?
