Химичният елемент Калиев бихромат (K2Cr2O7)

Тук се включват Cr, Mo и Wo. Шестте електрона по подравнища са разпределени при Cr и Mo:(n-1) nd5ns1 (n-номера на периода), а при W d4s2. За "електронна подложка" служи аргоновата при Cr, криптоновата при Mo и ксеноновата при W. Валентностите са +2, +3, +4, +5 и максималната +6, което говори, че тези елементи са електроннодонорни. В =6-тата валентност окисът CrO3 отговаря на SO3, H2CrO4 на H2SO4, тоест те имат киселинен характер.

Хром (Cr=51; Z=24)

Среща се в земната кора най-вече като хромит Feo.Cr2O3, крокоит PbCrO4 и други. Получаването му е доста сложно, но се цели в крайна сметка да се получи Cr2O3, който се редуцира обикновено с:

Al:Cr2O3+2Al=Al2O3+2Cr.

Блестящ, твърд, крехък, със синкав оттенък с относителна плътност 7,2, температура на топене 1760 градуса по Целзий, температура на кипене 2600 градуса по Целзий, метал. Високоочистен е ковък. Дава полиморфни форми. Блясъкът не се променя във въздуха, но при сгряване поради окислението металът сивее. При съответно високи температури реагира с H2O с S, халогенните елементи и прочие. Разтваря се бавно в HCl и H2SO4, в HNO3 се пасивира. С основите не реагира. Оклюдира водорода.

Употребява се за хрова стомана, в галванотехниката за хромиране и прочие. Жицата от сплавта Cr-Ni-Fe е най-често срещаният "реотан", който намира приложение като съпротивителна жица.

В съединенията си се явява в променлива валентност. Двувалентните са силни редуктори. Характерни са тривалентните и шествалентните съединения. Често пъти двувалентните се наричат хромо-, а тривалентните хромисъединения.

Двухромен триоксид (Cr2O3)

Хримиоксидът е тъмнозелен прах, практически неразтворим във вода, киселини и основи, особено когато е сгрят продължително време и при висока температура. Прясно полученият се разтваря в киселини и основи (амфотерен оксид). Употребява се като абразивен материал, за зелена боя с безир, в стъкларството за зелена стъкломаса.

Калиев бихромат (K2Cr2O7)

Оранжеви, нехигроскопични, във вода многоразтворими кристали. В практиката е известен като "хромкали". Употребява се за окислител в кибритената промишленост, в текстила, в кожарството и прочие. В смес с вода и сярна киселина изгражда така наречената бихроматна смес за пълно отстранение на мазнини от стъклени повърхности.

Калиевият бихромат е сол на една от така наречените полихромени киселини с обща формула H2O.xCrO3, където x=1, 2, 3, 4 и прочие неизвестни в свободно състояние. Солите при x=1 са хроматите - жълти на цвят. При x=2 са бихроматите - оранжеви, при x=3 са трихроматите - червени и прочие. При увеличение на x цветът на солите става все по-тъмночервен. Анхидридът на тези киселини е CrO3 - тъмночервени, хигроскопични кристали.