Осмата група на периодичната система се отличава от останалите групи. Това е свързано с особеностите на строежа на атомите.
В главната подгрупа (8А) се включват елементите He, Ne, Ar, Kr, Xe и Rn. Характерното при тях е, че всеки елемент завършва изграждането на съответния външен електронен слой - L, M, N и прочие в лицето на съответните подравнища ns2np6 (n-номера на периода). Всеки елемент от следващия период има за основа завършената електронна конфигурация на атома на благородния елемент от предния период. Структурата на външния електронен слой е стабилна, устойчива дублет 1s2 при хелия и октет ns2np6 при останалите елементи, което определя тяхната инертност. Всички елементи са едноатомни.
Откриването на благородните (инертните) газове бе резултат на прецизната анализа на въздуха - сравняване ан относителните плътности на азота, получен от въздуха и този, получен по изкуствен начин. Първо бе установен аргонът, а впоследствие и останалите елементи.
Всички благородни газове са безцветни, без миризма и вкус. Най-разпространен във въздуха е аргонът, а най-малко ксенонът (радонът). Относителната плътност е включена между 0,178 за He и 9,96 за Rn. Най-ниска температура на топене има He-272 градуса по Целзий, а най-висока -71 градуса по Целзий Rn, съответно най-ниска температура на кипене He -268,8 градуса по Целзий, а най-висока Rn-62 градуса по Целзий. Получаването им става въз основа на разликата в температурата на кипенето им. Освен във въздуха хелият се среща в някои природни газове до 8%, които извират от земните недра в Русия, САЩ и други, както и в редица минерални води. Определен вид минерали при сгряването им отделят тези газове. Разтварят се във вода, като разтворимостта им расте от He към Xe. Същото се отнася и за адсорбцията им върху активни въглища.
Отчита се, че не са реакционноспособни, но това не трябва да се разбира в абсолютния смисъл на думата. През последните години се получиха редица определени съединения, които се оказаха по-трайни, колкото атомната маса на благородния елемент е по-голяма, особено съединенията на Kr и Xe. Получиха се XeO3 и XeO4, XeF4 и XeF6, KrF4 и много други. Някои от тези съединения се оказаха подчертано реакционноспособни, дори и експлозивни.
Намират приложение: хелият във водолазното дело за хелиев въздух, чрез който се избягват пристъпите на така наречената кесонова болест, като газ пълнител на аеростати (използва се, че той е втори по лекота газ след водорода), в металургията като инертна атмосфера, в експлозивната техника за сушене на твърди експлозиви и прочие. Аргонът в смес с азота се употребява като газ-пълнител на обикновените електрични лампи, в металургията като газ-протектор при леенето на магнезия и прочие. Благородните газове широко се използват в тръбните светлинни реклами. При подходящи високи напрежение те емитират светлина с различен цвят - неонът-червена, аргонът-синя, криптонът-виолетова, хелият-жълта. Като се варират условията, цвят на стъклената тръба, примеси и прочие, варира съответно и емитираната светлина. Инертните газове действат донякъде наркотично (както и азотът), тъй като се разтварят в нервната тъкан.
