395 - Римската империя се разделя на източна и западна
306-337 - управление на Константин Велики, който налага християнството
354 - първото достоверно упоменаване на българите и техния етноним в "Анонимен хронограф"
377 - 453 - прабългарите са под властта на хуните
476 - превземане на Рим и рухване на Римската империя
513 - император Анастасий издига стена, паметник на страхливостта
527 - 565 - управление на Юстиниан
632 - Кубрат създава Стара Велика България
665 - умира Кубрат
681 - създаване на българската държава
705 - българската войска оказва помощ на Юстиниан втори да си възвърне властта в Константинопол. Тервел е почетен с титлата кесар
718 - хан Тервел оказва военна помощ на Византия срещу арабите
811 - битката при Върбишкия проход между войските на Крум и Никифор Геник
852 - 889 - управление на Борис.
855 - създаване на славянската азбука
864 - Борис приема християнството
865 - покръстване на българите, прието е християнството
870 - Осми вселенски събор, на който българската архиепископия става автономна
886 - в България е пренесена Кирило-Методиевата традиция
893 - Преславски събор и избиране на Симеон за цар
893 - славянският език е обявен за официален държавен и църковен език в средновековна България.
893-927 - управление на цар Сименов
896 - Булфаригон
913 - ханството става царство
917 - битката при река Ахелой между българската и византийската войска
927 архиепископията става патриаршия
971 - превземане на Преслав от Йоан Цимисхи и преименуване в Йоанопол
986 - битка между войските на Василий втори и Самуил при Траянови врата.
996 - поражение на българската войска на Самуил при река Сперхей.
1014 - битката при село Ключ
1185 - въстание на Петър и Асен
1204 - Калоян сключва уния с Римската църква
1230 - битката при Клокотница между войските на Йоан Асен втори и деспот Теодор Комнин.
1235 - българската патриаршия е възстановена на специален събор на източните патриаршии.
1330 - битка при Велбъжд
1389 - разгромът на антиосманската коалиция в битката при Косово.
1393 - превземане на Търново от Османските турци
1396 - разгромът на кръстоносната армия, начело с крал Сигизмунд при Никопол
1396 - пленяването на цар Иван Страцимир и краят на Видинското царство.
1408 - въстанието на Константин и Фружин
1444 - кръстоносната коалиция, предвождана от крал Владислав Ягело претърпява катастрофално поражение при Варна.
1598 - Първо Търновско въстание
1684 - 1686 - Свещената лига на Австрия, Полша, Венеция и Русия за борба срещу османската експанзия в Европа.
1686 - Второ търновско въстание
1688 - Чипровското въстание
1774 - мирен договор, чрез който Русия получава правото да покровителства християните в Османската империя.
1815 - Емануил Васкидович открива първото елино-българско училище в Свищов
1830 - Гърция се освобождава от османска власт и става самостоятелна
1835 - в Габрово е открито първото българско светско училище.
1838 - търновските събития
1840 - откриването на взаимно девическо училище в Плевен
1844 - Константин Фотинов издава първото българско списание "Любословие"
1846 - уреждането на първото класно училище в Копривщица
1846 - първият български вестник "Български орел" е издаден в Лайпциг от Иван Богоров.
1849 - построяване на българскаta църква "Свети Стефан" в Цариград
1853 - 1856 - Кримска война
1857 - Георги Раковски започва издаването на първия български вестник "Българска дневница", създаден в Нови Сад.
1859 - откриването на първата гимназия в Болград, Бесарабия.
1860 - на празнична служба Иларион Мариополски съзнателно пропуска името на гръцкия патриарх
1860 - Великденска акция
1862 - сформиране на първата българска легия
1866, 9 август - княз Александър Батенберг абдикира от престола вследствие на военен преврат
1868 - четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава в българските земи на юг от Дунав
1869 - създаване на БРЦК начело с Любен Каравелов
1870 - учредяване на българска екзархия с ферман на Абдул Азис
1872 - първо общо събрание на БРЦК, приемане на устав и програма
1873 - процесът срещу Левски и гибелта на апостола
1873, 18 февруари - обесването на Левски
1875 - въстание в Босна и Херцеговина
1875 - в Букурещ е взето решение за въстанието
1875 - опит за избухване на Старозагорското въстание
1875 - събрание на революционната емиграция в Букурещ, на което е взето решение за въстание през 1876 г.
1876 - Априлско въстание
1877 - начало на Руско-турската война
1878 - Санстефански мирен договор
1878 в Битоля - основаването на ВМОРО
1879 - приемане на търновската конституция
1885, 6 септември - Съединението
1886 - военен преврат на офицери русофили срещу княз Александър Батенберг
1887 - Стефан Стамболов създава Народно-либерална партия
1887 - избиране на Фердинанд за български княз
1892 - откриване на търговско-промишлено изложение в Пловдив
1902 - сключване на военна конвенция между България и Русия
1904 - подписването на българо-турска спогодба за участниците в Илинденско-Преображенското въстание
1908 - обявяване на независимостта
1910 - посещението на Фердинанд и Ал. Малинов в Петербург
1912 - Балкански съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора.
1913 - Лондонски мирен договор
1913 - Букурещки мирен договор
1913 - превземане на Одрин
1913 - започването на военни действия срещу Гърция и Сърбия
1915 - включването на България в първата световна война
1923 - Нишка спогодба между България и Югославия от правителството на ВНС
1923 - преврат срещу правителството на БЗНС и убийството на Ал. Стамболийски.
9 септември 1944 - Отечественият Фронт с държавен преврат завзема държавата
1919, 27 ноември - Ньойски мирен договор и край на Първата световна война
1922 - Турция е обявена за република
1923 - държавен преврат срещу правителството на Александър Стамболийски
1926 - Андрей Ляпчев става министър-председател на втория кабинет на "Демократичен сговор"
1934 - държавен преврат на 19-майците начело с Военни съюз
1937 - сключване на таен "Пакт за вечно приятелство" с Югославия".
1938, юли - подписването на Солунската спогодба.
1944 - държавен преврат и идване на власт на правителството на Отечествения фронт
1945 - установяване на дипломатически отношения със СССР.
1945, 9 май - край на Втората световна с капитулацията на Германия
1963, 22 ноември . в град Далас е убит Джон Кенеди

Важни исторически събития и личности от историята на България (не ми остана време да ги подредя. Ако някой има желание, нека да го направи):

Константин Преславски пише: "Историкии", "Учително евангелие", "Азбучна молитва"
Макгахан - издава брошурата "Българските ужаси и Източният въпрос", водач е на английската либерална партия.
Йоан Екзарх - авторът на "Шестоднев"
Мустава Кемал - основател и председател на турската република.
"Тримата големи": Сталин, Чърчил, Рузвелт
16 век - първото Търновско въстание
Абагар - първата българска печатна книга, а неин автор е Филип Станиславов
Поп Пейо и Матей Граматик съставят жития на свети Георги Нови Софийски и свети Никола Нови Софийски.
Дейци на движението за светско образование през Възраждането - Емануил Васкидович, Райно Попович, Иван Селимински, Константин Фотинов, Петър Берон, Неофит Рилски, Васил Априлов, Найден Геров, Йосиф Ковачев.
Уинстън Чърчил - английски политик, който пръв говори за "желязната завеса" в реч във Фулъм рпез 1946 г.
Представители на българската католическа интелигенция през 17-18 век: Петър Башев, Филип Станиславов, Петър Парчевич, Илия Маринов.
Карпош - хайдушки войвода, който през 1689 г. оглавява антиосманско въстание и превзема няколко града в Македония.
Свети Никола Нови Софийски - занаятчия от София, убит от османците през 1555 г., защото отказва да приеме исляма, и е обявен за светец от църквата.
Алеко Богороди - първият генерал губернатор на Източна Румелия
Григорий Синаит - византийски духовник, основоположним на исихазма.
Петър Парчевич - български католически архиепископ, който изпълнява дипломатически мисии в Европа в защита на българите през 18-ти век.
Поп Методи Драгинов - български свещеник, създал исторически разказ за ислямизирането на българите от Чепинско към 1670 г.
Либерали: Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Драган Цанков
Жан Моне - Френски икономист, идеолог и пръв президент на Европейското обединение за въгледобива и стоманата.
Александър Стамболийски - български политик, основател на БЗНС.
Софроний Врачански - изпраща първата българска делегация, която трябва да постави пред руския император въпроса за освобождаването на българския народ от властта на Османската империя.
Софроний Врачански - автор на "Неделник".
Първата българска общонационална институция през Възраждането е българската екзархия.
Представители на българската възррожденска литература и театър: Васил Друмев, П.Р. Славейков, Добри Чинтулов, Добри Войников.
Константин Фотинов издава първото българско списание "Любословие".
Димитраки Хаджитошев - български чорбаджия, организатор на "Врачанските събития" през 1824
Никола Фичев (Колю Фичето) - самоук български възрожденски строител, построил моста при река Янтра, при Бяла, Конака в Търново и други.
Стефан Богороди - български висш султански чиновник, дарил имот за построяване на църквата "Св. Стефан" в Цариград.
Привърженици на консервативната партия: Тодор Бурмов, Константин Стоилов, Григор Начович, Димитър Греков, Васил Друмев, Тодор Икономов.
Васил Априлов - български възрожденец, основател на първото взаимно училище в Габрово.
Последователите на учението на българските богомили във Франция се наричат албигойци.

Вътрешнополитическата обстановка в България през времето на втората световна война: 1939 - 1945, 1940 - Богдан Филов създава ново правителство; БРП(к) обявява курс на въоръжена съпротива срещу властта (24 юни 1941); 28 август 1943 - смъртта на цар Борис задълбочава политическата криза; 2 септември 1944 - легалната опозиция съставя кабинет; Министър-председатели през време на Втората световна война - Атанас Буров, Константин Муравиев, Богдан Филов, княз Кирил Сакскобурготски; Хан Крум включва крепостта Сердика в пределите на българската държава; 1846 - Нахден Геров в Копривщица - първото българско класно училище; 16 април 1879 г. - в Търново е приета конституцията на Княжество България; Демократическата партия не влиза в Националняи съвет на Отечествения фронт, създаден през 1943 г; През 1944 г. легалната опозиция настоява за подобряване на антихитлеристката коалиция и за излизане на България от войната.

Представители на българската художественотворческа интелигенция през 30-те години на 20 век - Владимир Димитров - майстора, Йордан Йовков, Иван Лазаров, Панчо Владигеров.
Никола Мушанов - един от водачите на Демократическата партия, министър председател на втория кабинет на Народния блок.
Дамян Велчев - военен деец, един от руъководителите на Военния съюз.
През 1938 г. през авторитарния безпартиен режим: личността на царя се превръща в символ на режима; Търновската конституция се запазва привидно; погазен е принципът за разделение на властите;
Известни български композитори от 30-те години на 20 век: Филип Кутев, Иван Димов, Любомир Далчев.
Вътрешнополитическа дейност на българските правителства през периода 1931 - 1939: 1932 година се приема българското искане за разсрочване на репарационните плащания.
Коалицията "Народен Блок" идва на власт с убедителна победа на проведени парламентарни избори.
Народния Блок провежда политика, насочена към възстановяване на конституционния ред; не успява да се справи с последиците на световната икономическа криза; подобрява отношенията с Югославия.
Правителството на Народния блок е свалено от власт, защото в страната се засилват авторитарните тенденции и нагласите за установяване на силна власт по подобие на Италия и Германия.
Панчо Златеев и Андрей Тошев са министър-председатели на така наречентие преходни кабинети към установяване на авторитарен безпартиен режим на монарха.
За управлението на правителството на Кимон Георгиев са характерни: ликвидира местното самоуправление и намалява броя на общините; разпуска Народното събрание, партиите и обществените организации; пропагандира "надкласова държава", управлявана от "елита" на нацията.
През 30-те гдини на 20 век българската икономика изостава от развитите индустриални страни.
България се присъединява към Тристранния пакт на 3 септември 1939 в Мюнхен.
Водещ фактор за задълбочаване на държавно-политическата криза в България след 28 август 1943 година е смъртта на монарха Борис (трети).
За антихитлеристката съпротива в България: легалната опозиция не приема въоръжената съпротива; партизанската съпротива; въоръжената борба се влияе от напредването на съветската армия към пределите на България.
На 8 септември 1944 г. съветската армия навлиза в територията на България и партизанските отряди реагират.
Георги Кьосеиванов - дипломат, приближен до двореца през периода ноември 1935 - февруари 1940.
Георги Димитров - деец на БКБ, придобил световна популярност като обвиняем по Лайпцигския процес.
1940 - по силата на Крайовската спогодба Румъния връща на България Южна Добруджа.
1939 - 1943: България обявява "символична война" на Великобритания и САЩ; България приема предложението на СССР за сключване на пакт за взаимопомощ; България запазва неутралитете в началото на Втората световна война.
Мустафа Кемал Ататюрк - положил основите на турската република
Цар Петър - български средновековен владетел, на когото Византия признава официално титлата "цар на българите"
Иларион Макариополски - български митрополит, осъществил така наречената Великденска акция през 1860.
Най-древният летописен документ е именникът на българските ханове

Първото въстание на българския народ срещу турците е въстанието през 16-ти век на Константин и Фружин
Княз Александър Батемберг е известен с режима на пълномощията.

Министър-председатели от 1918 - 1944:
Ал. Стамболийски, Ал. Цанков, Андрей Ляпчев, Богдан Филов, Александър Малинов, Никола Мушанов.

Васил Априлов - български възрожденец, открил първото взаимно светско училище.
Климент Охридски - български книжовник, поставил основите на Охридската книжовна школа.
Фердинанд - български цар, абдикирал след края на Първата световна война.

Първият държавен глава на Княжество България напуска управлението на държавата през 1886 след абдикация.
1886 - 1887 - българска криза, свързана с неодобрението на Русия към оставането на Александър първи на българския трон.

Стефан Стамболов е лидер и основател на народнолибералната партия. Различното в управлението на С. Стамболов и К. Стоилов е налагането на диктаторски метод.
Най-важният резултат от външната политика на правителството на народната партия (1894 - 1899) е възстановяването на дипломатическите отношения с Русия и официалното признаване на Фердинанд.

Гоце Делчев и Трайко Китанов са сред основателните на ВМОРО.

2 Август 1887 - Великото народно събрание избира за княз на България немския принц княз Фердинанд.

Събития, свързани със стопанската политика на българските правителства през периода 1877 - 1899:
1899-1890 сключени са изгодни спогодби с редица западни държави.
1892 - в Пловдив е открито първото земеделско изложение.
1894 - народното събрание гласува специален закон за насърчаване на местната индустрия.
1895 - започва откриването на частни банки и застрахователни дружества.

Българи, станали жертва на насилие през 1877 - 1899: Константин Стоилов, Петко Каравелов, екзарх Йосиф, Димитър Благоев.

Константин Стоилов - лидер на Народната партия, министър-председател през периода 1894 - 1899
екзарх Йосиф - български екзарх, посветил живота си на запазването на българщината в Македония
Петко Каравелов - министър-председател на Княжество България по време на преврата през 1886 г.
Алеко Константинов - обществен деец и журналист, основател и дългогодишен лидер на Българската работническа социалдемократическа партия.

Първите гимназии в българските земи са открити през 1853 - 1856.

Според решенията на Берлинския конкрес от юли 1878 Македония и Тракия остават като трибунарни княжества под закрилата на Русия.

България преживява първата национална катастрофа в резултат от междусъюзническата война.

Хитлер идва на власт в резултат на парламентарните избори през 1932 - 1933.

Явлението "макартизъм" в САЩ през 50-те години определяме като период от Студената война за преследване на "вътрешните врагове".

Градове, революционни окръзи по време на Априлското въстание: Търново, Сливен, Враца, Пловдив.

Цар Михаил Шишман - български цар, загинал в битка срещу турците през 1330 г.

"Студена война" - период на остро политическо, икономическо и идеологическо противопоставяне между Изтока и Запада след Втората световна война.

През периода 1900 - 1903 е характерно за Княжество България:
честата смяна на правителствени кабинети
съставяне на коалиционни правителства
на 22 септември 1908 година в Търново е обявена независимостта на България.

След като България става независимо царство:
става напълно суверенна държава
подписва изгодни търговски договори с балканските страни
става равностоен партньор в международните отношения

1893 - водачите на ВМОРО вземат решение за Илинденско - Преображенското въстание
От 1903 до 1908 управляват правителствата на народнолибералната партия.

Личният режим на Фердинанд се утвърждава, защото:
в страната съществуват много и недостатъчно авторитетни партии, в сретежа си да управляват те търсят подкрепата на монарха. Фердинанд се възсползва от несъвършенствата в конституцията и се намесва в изпълнителната власт.

Отношения между ВМОРО и ВМОК - общата цел сближава двете организации, но различните тактики понякога ги противопоставят.

През 1911 българското книжовно дружество се преименува в Народна библиотека.

Иван Мърквичка, Антон Митов и Ярослав Вешин са от първото поколение български художници.
Министър-председатели през първото десетилети на 20 век: д-р Стоян Данев, Рачо Петров, Димитър Петков, Александър Малинов.

Димитър Петков - министър-председател, през чието управление за първи път е сформиран опозиционен Патриотичен блок.

Гоце Делчев - лидер на националноосвободителното движение на българите в Македония, убит през май 1903.
Трайко Китанчев - основател и ръководител на Върховния македоно-одрински комитет.
Александър Малинов - министър-председател, при когото е обявена независимостта на България.

Първите български гимназии през Възраждането са открити в Болград, Габрово, Пловдив.

Княз Александър Батемберг абдикира от престола вследствие на военен преврат на русофили на 9 август 1886

България изживява първа национална катастрофа вследствие на междусъюзническата война

1922 - Турция е обявена за република

Най-значимите победи през 1943 г. на Съветската армия на Източния фронт са битките при Курск и Сталинград.

Дейци на просветното движение през Възраждането - доктор Петър Берон, Васил Априлов, Найден Геров, Неофит Рилски.

917 - победа над ромеите в битката при Ахелой, цар Симеон.
1230 - разгром на епирската войска при Клокотница, цар Йоан Асен втори
1205 - победа срещу латинците при Одрин, цар Калоян.
1885 - победа при Сливница в сръбско-българската война, княз Александър Батенберг.

27 ноември 1919 в Париж е подписан Ньойският мирен договор. Според него на България са наложени репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка, Западна Тракия е предадена на Гърция, а България е лишена от правото да има редовна армия.

По време на Първата световна война България е съюзник на Германия и Австро-Унгария.

Лондонският мирен договор предвижда Османската империя да отстъпи на победителите всички земи на запад от линията Мидия - Енос.

Балканският съюз се оценява като временно и неустойчиво международно споразумение, защото в тайния анекс към договора между Сърбия и България не е окончателно уточнен статутът на така наречената спорна зона в Македония.

Лозенград и Одрин са градове в Източна Тракия, където българската армия печели важни победи срещу османските сили по време на Първата балканска война.

29 септември 1918 за Солунското примирие:
България трябва да изтегли армията си до довоенните граници
всички български части на запад от река Вардар остават военнопленници
съглашенски войски налагат частична военна окупация на България

През междусъюзническата война:
България преживява първата национална катастрофа
България губи територии, населени с българи.
Пречупени са подемът и самочувствието на българската нация.

България се ориентира към Балканския съюз, за да реши по военен път българския национален въпрос.

Втората балканска война започва на 16 юни 1913 със заповедта на цар Фердинанд за настъпление срещу гръцките и сръбските войски в "безспорната зона в Македония".

Събития, свързани с военнiя път за национално обединение на България:
1912 - Създаването на Балканския съюз.
1912 - 1913 - победите на българската армия в Балканската война.
междусъюзническата война като опит за решаване на националния въпрос.
участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз.

политици, които не одобряват намесата на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз: Александър Стамболийски, Александър Малинов, Иван Гешов, доктор Стоян Данев.

Александър Малинов - министър-председател, при когото България излиза от Първата световна война.
Генерал Владимир Вазов - български генерал, чиято военна тактика води до победата на българската армия при Дойран.
Ярослав Вешин - талантлив български художник от чешки произход, автор на картината "на нож".
Цар Борис трети - български престолонаследник, поел короната след абдикацията на цар Фердинанд.

Юни 1923 - януари 1926 - БЗНС управлява самостоятелно.

Деветоюнците създават "демогратичен сговор", за да придадат легитимност на управлението си, започнало по антидемократичен път.

Александър Цанков - прилага терора като средство за политическа репресия.

БЗНС прилагат:
закон за трудова повинност, който предвижда малдежите и девойките да полагат задължителен обществено-полезен труд.
закон за трудова поземлена собственост, който разрешава ползването на 300 декара земя на семейство
закон за народната просвета, който въвежда задължително 7-годишно основно образование

Христо Янев, Гео Милев стават жертва на "белия терор".

Андрей Ляпчев:
правителството укрепва финансите чрез два заема от чужди банки
политическият режим е либерализиран и цензурата е отслабена
правителството постига разсрочване на репарационните плащания

Демократичен сговор приема закон за защита на държавата.Народният сговор е дясна елитарна политическа групировка от противници на БЗНС, която се стреми към установяване на "силно и здраво управление"