България се покръстава при цар Борис през 865 г. Покръстването и приемането на една религия става нужно, защото славяните и прабългарите се кланяли на различни богове, а единна вяра би ги сплотила, защото трудно се управлява една голяма за средновековието държава с две големи общности, които са разединени, защото вярват в различни богове. България приела православното християнство на Цариград, а владетелят Борис използвал противоречията на Рим и Цариград, за да извлече максимална полза. Той бил добър дипломат. Така България имала архиепископия, подчинена на Цариградската патриаршия, но с български архиепископ. Княз Борис приел името Михаил. Срещу покръстването избухнал езически бунт от 52-ма боляри, но той бил потушен, а те били избити с целите им родове, а мирното население не било наказвано. При Борис-Михаил била създадена славянската азбука от Константин Кирил философ и брат му Методи. След като Борис се оттеглил от престола неговият син Владимир-Расате се опитал да върне старите езически вярвания, но Борис, подкрепен от народа и своите верни боляри, победили привържениците на Расате, а самият той бил хвърлен в тъмница и ослепен.