,,Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателствата на живота, и животът повече не им отправи предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявайки се, посрещ ни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай!“

Пауло Коелю

Бог е дарил хората с живот, със сетива, с които да се докосват до света около себе си, с разум, с който да оценяват реалността, със сърце, способно да обича и мрази, да се разкъсва от болка и да тупти от радост. И макар човек да притежава вродена греховност, той не е изначално обречен. А за да докажем това, трябва да се борим с тъмната си същност, да приемем предизвикателствата на живота, да покажем, че сме смели и достойни хора, а не просто ,,човечета“ в ръцете на съдбата.
Животът никому не е обещавано да бъде лесен, да сбъдне мечтите му. Затова,, често, за да живееш е нужно повече мъжество, отколкото, за да умреш.“Нашият жизнен път е низ от изпитания, дилеми, рискове и човек трябва да спре да живее за това, което е зад ъгъла, и да започне да се наслаждава на разходката по улицата. Да разбере, че това, което прави съществуването интересно, е възможността да се борим за целите си, да осъществим мечтите си, смело да се противопоставяме на връхлитащото ни зло. Не трябва да се отказваме от живота и да очакваме Спасителя в ръжта, познат ни от Селинджър, който да ни издърпа от ,,бездната“ на съдбата, защото това е изборът на слабия, на лишения от екзистенциални стремежи. Трудна бе за мен задачата сред многото да отсея най- въздействащата мисъл, която най- добре и пълно да отразява моя светоглед, моите наблюдения върху света и хората.
Дълго се лутах в една богата галерия от сентенции, мисли на авторитети, мъдри слова на мои близки и дори цитати, които нахлуваха в съзнанието ми, а техните автори оставаха анонимни. Но сред големия избор аз се спрях на тези проникновения, написани от Паулу Коелю, защото те отразяват ситуацията в света около мен и моя собствен вътрешен свят, противопоставящ се на жестоката реалност.
Животът не е цветна приказка, завършваща винаги с красив край и както казва Джон Стайнберк: ,,Животът не е поредица от и ...и ...и ... , животът е поредица от или... или...или...“- или ще се бориш, или ще се предадеш: или ще приемеш предизвикателствата на живота, или той ще престане да ти отправя такива: или ще живееш или просто ще броиш време. Често тези мисли нахлуват в съзнанието ми, предизвикани от дребен битов проблем, от древността или от важен парадоксален въпрос и тогава съм изправена пред дилемата- ,,дали“, ,,или“.
Такива са дилемите, пред които ни изправя съдбата, и е избор на личността по кой път да поеме, но решението понякога се оказва съдбоносно. То може да предопредели жизнения ни път, реализацията ни, израстването ни като личности. Както решаващо и предопределящо се е оказало за голяма част от обществото днес: ,,Напоследък много хора се отказаха да живеят.“
Хората са обърнали гръб на живота, вярата, надеждата и любовта са разколебани в душите им и те са направили най- лесния избор- да се откажат, да спрат да мечтаят и да полагат усилия.
Това са хората, изпаднали в отчаяние, претъпяващи душевен кризис поради неуспех, злочестина, неочаквания сблъсък с реалността. Често такива примери можем да открием както в бита, така и в книгите. Мисълта ми е отправена към един от героите на Артър Милър от творбата ,,Смъртта на търговския пътник“- Ули Ломан. Този търговец достига до самоубийство, защото не може да се примири с невъзможния просперитет и е разочарован от новия морал, изместил човешките взаимоотношения в света на бизнеса. И ако вярваме в думите на Цицерон, че,, докато сме живи, ще се надяваме“, но безцелно са мъртви духовно.
А животът е щедър към нас- изпраща ни своите предизвикателства, които ние трябва да посрещнем смело, да съхраним човешката ни същност дори във време на изпитания. Борбата в името на един по- добър, по- красив и извисен свят, в името на личното себенадмогване ни прави истински личности. А достойните и дръзките днес, отхвърлящи примирението, готови да се съпротивляват, а не да се оставят апатично в ръцете на немилостивата съдба. Такава храброст и сила на духа показва героинята от едноименното стихотворение на Славейков- Ралица, която е изправена пред безизходица, но събира сили и ,, несломена“ продължава да се бори. Като млад, амбициозен човек, вярващ, че доброто съществува у хората и само трябва да бъде пробудено, аз ще се противопоставям на реалността около себе си , ще посрещна смело това, което ми поднася животът и няма да се предам. Неслучайно Хемингуей е казал: ,,Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него!“

Автор: Зорница Петрова