С течение на годините човешкият дух се е оформил като една сила, властваща над света и земните твари. Изправен пред морални дилеми и неочаквани изпитания, той остава несломим, с поглед, отправен към висините. И ако в днешни дни отдаваме този нравствен апогей на духа като зависимост на характера на личността, то древните са си обяснявали това явление по коренно различен начин. Особено въздействащ пример е митът на древните гърци за Прометей- предводителят, превърнал хората в това което днес ние познаваме.
Още в античността най- разпространената версия за появата на човека е била именно историята за бога- титан, който със своята изобретателност и сръчност създал първите хора.
Неговият образ е изпълнен с множество двойствени черти, но въпреки това удивлява със своята смелост и дързост. Героят, опирайки се на безкрайната сила на огъня, приучава човечеството на всичко, необходимо за неговото оцеляване, като по този начин го доближава все повече до божественото. В същото време той се откроява от останалите, защото е готов да изтърпи много наказания, да привлече върху себе си гнева на Зевс в името на благото на своето творение. В знак на признателност на тази саможертва хората и до днес носят спомена за титана, символ на човешкия прогрес.
Най- често общото между еволюцията и Прометей се търси в чисто практическото изменение- огъня. Ако той не съществуваше, нямаше да ги има занаятите, медицината, отрасли на промишлеността като металургията, дори строителството. От материална гледна точка това действително е така. И въпреки това дори и в най -явните неща трябва да се търси скритото, неоткриваемото с просто око, духовното. Прометей, не просто донася огъня, той самият е огън. Всички знаем, че понякога е нужна само една искрица, за да пламне пожар. Според мита е нужна само една личност, за да бъде предизвикана промяна. А както огънят стопля телата на хората, така героят просветлява душите им, направлява ги към верния път.
Ако е нужно да бъде приготвено лекарство, то трябва да се помисли какво и как да се смеси: ако се строи къща, то се започва от нейните основи и постепенно се надгражда. Ето в това се състои голямата промяна. Неслучайно тя е осъществена в древна Елада- родината на толкова много съвременни науки. Защото преди да се захванем да градим нещо материално, винаги трябва да мислим, да се съветваме с нашия ум, с нашето въображение, да открием най- правилното начало, за да сме сигурни в успеха.
Прометей доказва своята решаваща роля в човешкия прогрес не само със своя безценен дар огъня, но и със своя дух и характер. Преди всичко той е най- особеното божество в древногръцката митология. Титан, но подкрепил Зевс в битката срещу Кронос. Живеещ сред олимпийците , но непокорен спрямо техния водач. Бог, но не забравил своите творения- човеците. Като истински занаятчия той създава хората от пръст и вода. Но не спира дотук, не смята, че това е достатъчно. Затова продължава да ги подкрепя и усъвършенства. Научава ги на всичко, необходимо за тяхното оцеляване. Възприема ги като свои деца и е съгласен да изтърпи всичко лошо в името на тяхното благополучие и добруване. Той е дързък и не се подчинява на забраните на Зевс. Знае, че не е нужно просто да живееш. Нужна е сила, която да те води напред. Със своето поведение той дава пример за подражание.
Прометей е посланикът между боговете и хората, но в същото време той е различен, автономен. В отделни моменти дори се доближава в чувствата си към човечеството. Останалите божества използват магията, силата, която притежават, за да въдворят ред. Но те не променят нищо, просто запазват космоса. А Прометей създава човека като изкусен майстор занаятчия. Но, усеща, че може повече, затова влага сърцето си, душата си, знанията си, за да го промени и доближи до боговете. Воден е от чувствата си и е безкористен в обичта си. Не е направил всичко машинално, като плод на някакви амбиции или послушание на чужди заповеди. Обвързвайки се с хората на едно по- високо емоционално равнище, той във всеки един момент е готов да рискува заради тях, а ако се налага- бащински да предупреди: ,,Това е огън, Прегърни го, но внимавай да не се опариш“.
По този начин той се издига в очите им като техен пазител и им показва,че не трябва да се примиряват с еднаквото, монотонното, а да търсят нови хоризонти, да бъдат различни, но и да не забравят плодовете на своя труд. Обвързването с темата за човешкия прогрес се засилва чрез символиката на името Прометей- ,,мислещ напред“, ,,предвиждащ“.
Човекът, който обмисля решенията си бавно, но разумно, има способността да проникне в неизвестното бъдеще. Той ще има по- голям успех обаче, ако овладее своя разум и го развие.
В противен случай ще го последва съдбата на Епиметей- ,,мислещ след това“. Съдба на човек, наказан заради своята първичност и прибързаност със злините от кутията на Пандора. Човек, обречен на провал.
Митът на древните гърци, свързан със създаването на хората, преосмисля въпроса за създаването на човечеството. Напълно разбираемо основна фигура в този сюжет е именно титанът Прометей – създателят на човека. Той е един необичаен образ, слял се в едно неразривно цяло с огъня. Той е личността успяла да разпали у хората желанието за развитие и напредък. И е успял именно защото е бил различен, откроил се е спрямо останалите божества и е проявил дързостта да мисли и чувства като обикновен човек. Предавайки своя дух на своите творения, той е предизвикал една коренна промяна в онова безгрижно същество и го е превърнал в силна и свободна личност.
Всеки в даден момент се изправя пред някаква трудност. Но независимо дали тя е повратна точка в нашия живот, или просто забрана от страна на Зевс, ние трябва да се стремим към нейното преодоляване. Така, както би направил нашия първоучител Прометей – символът на човешкия прогрес.

Автор: Виктория Костадинова