Настоящето в лириката на Никола Вапцаров - негативно маркирано и отречено като възможност за пълноценно съществуване и духовна изяава на човека.

Животът е представен като монотонно вегетиране. Ежедневието е убийствено мъчително в борбата за хляба.

Светът "тук" и "сега" е "суров" и "жесток", смазващ и убиващ.

Пространството, което обитава лирическият герой е мрачно, потискащо, ледено студено.

Животът в поемата "Завод" - персонифицира, видях в облика на "настръхнало вбесено псе"

Заводът - затвор, отнемащ въздуха на човека. Човекът се обезличава духовно в сблъсъка му със затвора.