Мотиви в стихотворението: грубият живот с тежките лапи; участта на обикновените хора и тяхната проста драма; задачата на поета и изкуството в обмислянето на живота; осъзнаването на смисъла на човешкия живот; тежкия животински скут и оскутяването ; противопоставянето между първичност и търсено; надеждите и разочарованията; трудното ежедневие и борбата като средство за намиране същността на човешкото.

Историята и нейната задача в човешкия живот: от една страна историята е показана като памет - тази памет е извън хората, техните страдания и живот; От съчетанието на студените писания и непосредственото случване на драмата се ражда разказът. Само той може да обедини студената информация на паметта и изпълнената с копнеж, разочарования и мъка "проста човешка душа".

Диалогичното начало има художествено въздействие.