Правото като външна свобода, морал и право
Морал - моралът обхваща не само външният, но и вътрешният свят на човека. Във моралът е важна ценността, която човек избира. Тук съдник е съвестта и има само упрек.
Право - в правото се наблюдава дали постъпката е съгласувана със закона. То обхваща само външната свобода на човека. В правото съдник е съдът и няма само упрек, а има наказание. Човекът в правото се нарича лице, зад което стоят моралната личност и азът. Правото различава два вида лица: физическо лице и юридическо лице.
Физическото лице е отделната личност или индивида, а юридическото лице е правна конструкция, която дава възможност на един индивид или група индивиди да формират едно надиндивидуално лице, което да има специфични за него права и задължения. Това могат да бъдат банки, фирми, фондации и други.
Дефиниция - правото е начин за съгласуване и защита на човешката свобода, доколкото тя е външно - реализираща се свобода. Терминът право означава правило, правилно, направо, онова, което е в реда на нещата. Под право се разбират четири неща:
- действащият правен порядък е нарича обективно право;
- възможност на човека да прояви своята свобода - субективно прави;
- изучаването на правния порядък и правните възможности на лицето се начира юриспонденция;
- изучаването на тези три неща е заложено в образованието.