Нивото на течността - водни вълни. При наличието на вятър въздухът увлича горния слой на водната повърхност и образува завихряния. В открито море те са под повърхността, но приближавайки брега образуват гребени над нея.

Налягането и плътността на флуид - звукови и хидравлични вълни. Тъпанчето в човешкото ухо е тънка мембрана, която е чувствителна на минаитюрни промени на атмосферното налягане, причинени от механични вълни, които се разпространяват във въздуха. Приливните вълни са промяна на формата на Световния океан, причинена от гравитационното взаимодействие на Слънцето и Луната. Явленията са наречени прилив и отлив, а образуващия се фронт на водата в стесняващи се заливи или по речните корита се нарича приливна вълна.

Разместването на земните пластове при земетресение води до трептения в твърдите скали на земната кора. Тези трептения се наричат сеизмични вълни, а науката, която ги изучава се нарича сеизмология. Сеизмичните вълни биват няколко вида в зависимост от начина, по който се движат частиците, когато вълната достигне до тях. Два са основните вида - надлъжна (P) и напречна (S) вълна. Имената им идват от латинските думи Prima и Secunda. От тук става ясно, че след едно земетресение P вълните пристигат първи, следвани от S вълните. Освен при земетресение, сеизмични вълни могат да възникнат и при взрив. Чрез серии от контролирани малки взривове геофизиците изследват скоростта на разпространение на сеизмичните вълни през земните пластове, а оттам правят изводи за геологичните породи в тези пластове и евентуалните залежи на полезни изкопаеми. Изригването на вулкани също поражда сеизмични вълни.

Електромагнитни вълни - отделните частици на средата се движат по затворени траектории, но при трептенето си могат да предават енергия една на друга, чрез което вълната, макар и да не пренася материя, пренася енергия.