Археологията е наука изучаваща човешката дейност в миналото, главно чрез възстановяване и анализ на материалната култура и по данни за околната среда. Всичко това включва елементи изоставени от последните човешки популации, като: артефакти, архитектура, екологични факти и културни ландшафти. Археологията използва широка гама от различни процедури, тя може да се счита като обществена наука или хуманитарна наука. В Съединените американски щати смятат, че археологията е клон на антропологията, а в Европа тя се разглежда като съвсем отделна дисциплина.
Всички онези следи и дейности, оставени от човека в миналото, се изследват от археолозите. Хората, които са специализирани в това да търсят различни предмети, символи и рисунки от древни времена. Останките, които са намерени през годините се наричат културен пласт. Основните цели, които науката поставя пред себе си са:
- Изграждане на културната история;
- Поглед назад във времето – как са живеели хората тогава, с какво са се занимавали и как са се препитавали;
- Вникване в същността на културните процеси.
Дисциплината включва проучване на терени, изкопна дейност и накрая анализ на събраните данни, за да се научи повече за миналото. В широк обхват археологията разчита на интердисциплинарни изследвания. Тя обхваща дялове от: антропологията, историята, история на изкуството, класика, етнология, география, геология, лингвистика, семиология, физика, информационни науки, химия, статистика, палентология, палеобиология и палеоботаника.
Археологията води своето начало от наука наречена антикуарианизъм. Това е наука, която изучава артефактите (тяхната стойност, същност и период). Така през 19 век археологията се превръща в отделна дисциплина в цяла Европа. От началото на своето развитие, различните специфични под-дисциплини на археологията са разработени в следния ред: морска археология, феминистка археология, археоастрономия и множество други, които са използвани като методи за цялостното развитие на археологията.
В наши дни, обаче, археолозите са изправени пред редица проблеми. Бюджетът, който отпускат държавите за разкопки е малък, разграбват се артефакти, липсва обществен интерес и редица организации се противопоставят на разкопките на човешки останки.