Цветът представлява скъсен летораст с видоизменени листа, които отговарят на неговите функции като орган за полово размножаване.
Цветът се състои от цветна дръжка, цветно легло, околоцветник и венче, тичинки, дръжка и прашник, нектарник и плодник – яйчник, стълбче и близалце.
Ако околоцветникът се състои от еднакви листчета, нарича се прост, а ако е образуван от чашка и венче – двоен. Ако всички листчета са зелени и приличат на чашка (както при кукуряка), той е чашковиден, а ако са еднакво оцветени и приличат на венче – венчевиден. При някои растения (житните) околоцветникът е силно редуциран (опрашват се чрез вятъра), при други чашката е двойна (роза, слез). Венчелистчетата са по-големи от чашелистчетата, нежни, бели или ярко оветени. Те са свободни или се срастват по такъв начин, че образуват най-различни форми – тръбица, езиче, звънче или камбанка, фуния, кръг или диск, пеперуда, устни, шпора и други.
Според разположението на цветните части цветовете са симетрични или несиметрични. Когато в цвета са развити и тичинки, и плодник, той е двуполов, когато тичинките се намират в един цвят (мъжки), а плодникът –в друг (женски), цветовете са еднополови. Ако на един и същ индивид са разположени и женските, и мъжките цветове, растението е еднодомно, а когато женските цветове се намират на един индивид, а мъжките на друг – то е двудомно.
Най-съществените части на цвета са тичинките и плодникът. Тичинките имат тичинкова дръжка, към горната част на която е прикрепен прашник, съставен от две торбички, пълни с тичинков прашец. Плодникът се състои от долна разширена част – яйчник, средна част – стълбче, и горна част – близалце. Понякога стълбчето на плодника може да не е развито и тогава близалцето е приседнало. Според разположението си спрямо другите части на цвета плодникът може да бъде горен, долен и полудолен. Горният плодник е свободен, несраснал с останалите цветни части и цветното легло, а долният не е свободен и е сраснал напълно с цветното легло. При покритосеменните лечебни растения най-често плодникът е долен.
Цветовете се намират или по върха на стъблото, или в листните пазви. Разполагат се поединично или са събрани по много заедно в съцветия. Съцветията понякога имат най-причудливи форми, строеж и разположение. Класифицирани са в две големи групи – прости и сложни. Прости съцветия са следните: грозд (зюмбюл, напръстник, овчарска торбичка), клас (живовляк, камшик), кочан (змиярник, царевица(, сенник (лук, иглика, брош), главичка (детелина, люцерна), кошничка (сложноцветни), щит (круша), реса (орех, бреа). Сложни съцветия са следните: сложен сенник, метлица (пепелин, риган), сложен клас (пшеница, ръж), сложен грозд (лоза, люляк), сложен щит (равнец, калина), лъжесенник (карамфилови), охлювидно съцветие (черен оман, незабравка), зигзаговидно съцветие (омайниче, гладиола), лъжесенник.
Цветовете се събират в периода на цъфтене. От някои растения се събират в началото на цъфтенето (глог, червен кантарион), а от други – при пълното им разцъфтяване (липа, жълт кантарион). Не трябва да се берат прецъфтели цветове. Необходимо е да се внимава да не се смесват цветове от различни растения, които си приличат. Брането на цветовете става ръчно. Билката се подрежда рехаво в кошници и веднага се разстила на тънък пласт за сушене, като се пречиства от механични и растителни примеси. При сухата дрога плодникът на цвета при натиск трябва да се чупи.