Определена за най-масивната и обширна низина в България, Горнотракийската низина е представена от две части - Старозагорска и Пловдивско-Пазарджишка, простиращи се от Чирпанските чак до Драгонойвските хълмисти възвишения. Границите на низината се разпростират на север до Средна горе, на юг до Родопите, на запад до Рила, а на изток до Сакар планина. Общата площ на низината е 6000 кв. км., общата дължина е 180 км, а общата ширина достига 50 км. Според древни открития, по времето на епохата на терциера, Горнотракийската низина е била дъно на едно от многото по онова време плитки сладководни морета.
Релеф
Релефът е типично низинен, като над 70% от площта ѝ варира между 0 и 200 м. Средната надморска височина в Горнотракийската низина е 168 м. Двете обширни полета, които заемат място тук са Старозагорското и Пловдивско-Пазарджишкото поле. Те биват разделени от Чирпанските възвишения и родопския рид Драгойна. Пазарджишко-Пловдивското поле е това, което заема западната част от низина. Специфичното при него е, че то е ниско и равно, обширно на север от река Марица и със стесняване на площта на юг. Старозагорското поле пък заема източната част на низината, като за него е характерно, че се намира в по-обширната страна на низината. Средната надморска височина тук е около 120 м. Поради ерозионната дейност на речните води в региона и грабеновата структура запълнена с глини и пясъци се оформя с времето низинния релеф на Горнотракийската низина.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Това е една най-младите низини на Балканския полуостров. Тя е изключително чувствителна към постоянните изменения на тектонските плочи, които водят до чести сеизмологични изменения. Това е зоната, която най-често бива засягана от земетресения. Известни примери за това са две от най-силните земетресения в българската история - Чирпанското (1928 г.) и Велинградското (1977 г.). Този регион е богат на лигнитни въглища, които се срещат в Източно и западномаришкия басейн. Горнотракийската низина е богата още на барит и гипс, които могат да се открият в Старозагорското поле.
Климат, води и почви
Климатът тук е прехедноконтинентален. По южните склонове на низината, климатът е средиземноморски. Зимата в Тракийската низина е мека и топла, а през лятото е много горещо. В гр. Садово е измерен абсолютен максимум от 45,2 градуса по Целзий. Това се случва през 1916 г., това е най-високо измерената температура, откакто България води официална статистика за температурните изменения. Средните температури през януари са между 0 и 1 градуса, докато през юли те са между 23 - 24. Средногодишната температура на Горнотракийската низина е 12,5 °С. Валежите са средно 500 - 600 мм в източната част и под 500 мм в западната. Главният максимум на валежите е през месец май, а минимумът през март.
Река Марица и нейните притоци формират речната мрежа на Горнотракийската низина. Пълноводието тук е през август, а маловодието през септември. Най-обширния басейн на грунтови води в Българияе именно Горнотракийската низина. Запасите и са със стойност 10,9 млрд.куб.м. Старозагорското плато е богато на минерални извори.
Почвите тук са основно смолници. Алувиално-ливадни и алувиално-балтни почви се срещат по притоците на р. Марица.
Растителен и животински свят
Тревна и горска растителност, с представители по поречието на река Марица - летен дъб, келяв габър, полски бряст и нискорасъл дъб. Върбовите гори са най-често срещани в този регион. Животинският свят е изключително беден поради липсата на достатъчно голяма площ от естествена растителност. Розов скорец, блатен плъх, полска яребица, колхидски фазан и дропла са най-често срещаните животински видове.