Река Вагай е по-известна още като река Иртиш. Тя преминава през Сибир (Русия), Китай и Казахстан. Река Вагай е главен приток на река Об. Реката води началото си от Алтайските планини на монголско-китайската граница. Основните притоци са реките Тобол и Ишим. Системата Об-Иртиш формира основен водосборен басейн в Азия, който обхваща района на Западен Сибир и Алтай.
В миналото реката носи името Кара Иртиш или още казано Черният Иртиш. През монголските планини в Синдзян, Китай реката се свързва с езерото Зяйсян в Казахстан, заедно с Тобол и Ишим преди сливането с река Об минава покрай Западен Сибир и формира цялата дължина от 4 248 км. Името Черният Иртиш идва от населението в държавите Русия и Казахстан. Долната част на реката покрай Зяйсян е била наричана Белият Иртиш като знак на противопоставяне между доброто и злото.
Икономически ползи
В Казахстан и Русия, танкери, пътнически и товарни кораби плават по реката между април и октомври, когато тя не е замръзнала. Омск, дом на централата на Иртиш (речно плаване), функционира като най-голямото речно пристанище в Западен Сибир. От страната на Казахстан има три огромни водноелектрически централи: Буктарма, Уст-Каменогорск и Шулбинск. Най-голямото водно пропадане в света от 42 м, позволява на речния трафик да заобиколи язовира в Уст-Каменогорск. Заплануване чрез проект да бъдат изградени още няколко язовира.
Градове покрай, които минава река Вагай:
- От китайска страна – Фуюн, Бейтун и Буркин;
- От казахстанска страна – Оскемен, Семей, Аксу и Павлодар;
- От руска страна – Омск, Тара, Тоболск и Ксанти-Мансиск.
Още в древни времена узбеки и казахстанци са използвали реката за построяване на селата си покрай нея. Така са имали богат воден ресурс и са можели да я използват като защита. Високата и буйна растителност около реката позволява редуциране на видимостта отвъд нея. Това е било основно предимство на различните народи използващи реката като защита.