Ранната история на славяните може да се възстанови благодарение на археологическите и лингвистичните проучвания, както и на писмените сведения на късноримски и византийски историци.
Установено е, че славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. Разпадането на тези общности започва през IV-III хил.пр.Хр., като първи се обособяват като самостоятелни етнически групи индуси, иранци, хети и се отправят на югоизток. Последни се отделят славяните и се обособяват като самостоятелна етническа общност към края на II-ро хил.пр.Хр., когато се отцепва групата на балтославяните-днешните естонци, латвийци и литовци.
Прародината на славяните обхваща обширната област заключена между Карпатите, Балтийско море и реките Одер, Днестър и Днепър, т.е. Централна и Северна Европа. Сведения за обитателите на посочените земи се срещат в съчиненията: „История“ на Херодот, „Естествена история“ на Плиний Стари, „Германия“ на Тицит и др.
За начало на славянската миграция дава сведения готският историк Йорданес през VI-ти век. В „История на готите“ той пише, че в средата на IV-ти век славянската общност вече е разделена на три големи клона: западни-венети, източни-анти и южни-славини. В своите миграции западните достигат р.Елба, чието славянско наименование е Лаба, а източните-горното течение на р.Волга и р.Ока. В течение на целия V-ти век южните славяни-славините преминават билото на Карпатите, за да се установят по левия бряг на р.Дунав. Причините за тази миграция имат най-напред вътрешен характер-демографско нарастване, недостиг на обработваеми площи и поява на родова аристокрация, търсеща във войните бързо забогатяване. Силно въздействие оказват и два външни фактора-общото раздвижване на всички варварски народи и оттеглянето на Рим от провинцията Дакия.
През първата половина на века придвижването на славяните е много интензивно поради присъствието на силната Хунска империя в земите северно от Долен и Среден Дунав. След разпадането й през 453г. славяните плътно заселват плътно земите на юг от Карпатите. В зависимост от местоположението си, те се разделят на дакийски и панонски славяни.
Славяните водят уседнал начин на живот. Основният поминък е земеделието, но е развито и скотовъдството. Отглеждат редица земеделски култури-просо,лен, пшеница и др. Намерените земеделски сечива, грънчарски изделия и оръжия свидетелстват и за развитието на редица занаяти като ковачеството, грънчарството, дърводелството, тъкачеството и др. Първоначално керамиката се изработва на ръка, но впоследствие славяните възприемат грънчарското колело и усъвършенстват технологията за приготвяне и изпичане на глината.
Основна структура у славяните е родовата община, обединяваща хора с кръвно роднинство под ръководството на старейшина-най-възрастният човек в рода. Няколко рода се обединяват в племе начело с княз. Цялото мъжко боеспособно население участва във войската. Славяните воюват пешком и имат само леки нападателни оръжия- копия, лъкове и стрели. Основна тактика в сражението е изненадата.
Религиозните вярвания на славяните са тясно свързани с начина им на живот. Те обожествяват природните сили, от които зависи благополучието им. На върха на обществения пантеон стои творецът на мълнията-бог Перун. Редом с него особено почитани са богът на стадата и земния свят Волос, богът на огъня и занаятите Сварог, богинята на красотата, брака и любовта-Лада и др. Славяните вярват и в съществуването на свръхестествени същества като самодиви и русалки. Разпространен е фетишизмът, както и ритуалите тризна и страва. Съществува култ към мъртвите. Основен погребален ритуал е трупоизгарянето.
В началото на VI век славяните, обитаващи земите северно от р.Дунав, започват периодични нападения върху балканските територии на Византийската империя. Те се придружават с разрушения и отвличане на много пленници. Славянските нашествия се засилват по времето на император Юстиниан I (527-565). Той предприема мащабна строителна дейност по границите на империята.
През 549-550г. последват нови нападения . Особено голямо е последното, когато славяните достигат гр. Солун. Този период е изключително благоприятен за славянските нападения, които са считани за временна опасност поради заетостта на Византия свързана с разрешаването на мащабни конфликти на изток и на запад срещу перси, вандали, остготи и вестготи.
През 80-те години на VI век славяните подноввяват нашествията си към имперските територии. С тях започва вторият период на славянската експанзия, характеризиращ се с трайното им заселване на Балканите. Често нападенията са съвместно с аварите. През 584г. започват многократни опити от страна на славяните за превземането на град Солун, който се превръща в един недостижим остров сред славянското море, което плътно заселва земите около него.
В продължение на близо един век славяните заемат почти целия Балкански полуостров. Една част от тях се заселват в областите Мизия, Тракия и Македония, а други- в Северна и Средна Гърция. Някои славянски племена достигат чак до Пелопонеския п-в и о.Крит. В северозападната част на полуострова се установява сърбохърватската племенна група.
В земите северно от Хемус живеят т.нар. „седем славянски племена“, а източно от тях - племето „севери“. В Средна и Южна Македония обитават племената сагудати, берзити, драгувити и др. В Западните Родопи живеят смоляните, а в Пелопонеския п-в – езерците и милингите, в Тесалия – велегизитите, в Епир - ваюнитите.
Заселването на славяните на Балканския п-в е съпроводено от дълбоки социално-икономически и политически преобразувания. Важна последица е появата и утвърждаването на частната собственост. Родовата община, в която собствеността върху земята е обща, започва да се разпада. Тя постепенно е заместена от т.нар. съседска община, в която членовете са свързани не с кръвно родство, а чрез общите граници на поземлените си владения. Славяните започват да се обединяват във военно-племенни съюзи, чиято основна цел е запазване и разширяване на завоюваните територии.
В заключение трябва да се отбележи, че славянската миграция през VI-VII век не само отвоюва географското пространство на бъдещата българска държава, но и издига новите заселници до еволюционния праг на държавността и до прехода от варварство към цивилизация.