Христо Смирненски е поет новатор, революционер. Много хора го описват като "слънчевото дете" на българската поезия. Но освен поет на революцията, той е и поет на онеправданите, бедните и ощетените.
Повода за написване на "Приказка за стълбата" са преките впечатления на поета от самозабравил се член на партията. "Приказка за стълбата" е с едно голямо предупреждение за откъсване от собствената социална среда. Изкачването по тази стълба е едно възходящо падение и Смирненски тънко е схванал логиката на това ренегатско превъплъщение. Ренегатът обикновено предпочита да се самозалъгва, успокоява и оправкада, за да постави измамата в приемлива светлина.
В началото виждаме млад момък, стоящ пред високата стълба. Той иска да отмъсти и на князете и на царете, заради които народът тъне в немотия и мизерия. Тълпите на недоволните са представени като буйни вълни на придошла река, чиито яростни викове разлюляват въздуха бавно като топовни гърмежи.
Тръгвайки да се изкачва по стълбата, момъкът е възпрян от дявола - пазител на дизхармонията. За изкачването по стълбата той иска твърде висока цена - всичко човешко. Момъкът я плаща, но когато стига горе, нещо в него се променя. Той вече не вижда сивата дрипава тълпа, а празнично облечени тълни. Стоновете са станали химни. Това показва моралнта деградация на човека, който изкачвайки се по стъпалата на стълбата е забравил откъде е тръгнал и с каква цел. Вместо брат на сиромасите и дрипльовците го виждаме като принц - брат на боговете. За него вече земята не е грозна и хорта не са нещастни. Всичко е крсота и щастие.
Но дали си заслужава да продадеш себе си за пари, власт и материални блага ? Всеки сам решава за себе си и избира пътя св живота си, който му е най-угоден.