В семейството на Рачо Казанджията и жена му Донка на 17 1827 ноември във Велико Търново се ражда син, кръстен Петко. Това е по време на Руско-турската война, обявена през април същата година. Майката на Петко умира, когато той е само на три месеца, бъдещият поет ще търси насън и наяве чертите на нейния образ.
- 1835 г. - малкият Петко е свидетел на обесването на съзаклятниците на Велчовата завера и присъствува на погребението им. В заговора е участвувал и неговият баща.
- 1835 - 1842 г. - Петко Славейков, ученик в Търново, Трявна, Свищов. Запознава се основно със старобългарската книжнина, византийските хронисти, средновековните жития, някои от източниците на Паисий Хилендарски. В тоя период най-важният факт от духовната биография на Славейков е запознаването му с История славяноболгарская", която по собственото му признание е изменила посоката на неговия живот, насочила го е от вътрешно съзерцание към дейност за спасяването на нашия народ. Като ученик в Свищов Славейков научава за мъченическия живот на заточеника Неофит Бозвели, попада в кръга на неговите възторжени почитатели и се заразява от примера му.
- 1843 - 1848 г. - Започва скиталческото учителствуване на Славейков. Поради подигравателната песен за гръцките владици, която съчинил, той бил изгонен като учител в Търново и учителствал около година в Килифарево, месец в Дебелец, две седмици в Казанлък, месец в Церова кория, седмица в Лясковец, Бяла, Пиперково, Свищов, гонен навсякъде от гръцкия владика Неофит и местните чорбаджии. След Свищов се връща в казанджийския дюкян на баща си като чирак, но отново трябва да бяга и става учител в Севлиево, а по-късно в Ловеч. Оттук в Плевен, Враца, Видин и Елена при Никола Михайловски. По пътя изгубва ръкописите, събраните фолклорни и географски материали, но в Елена се запознава с руската литература. В тези си скитания опознава народния живот, мъдрост, насъщни нужди;
- 1849 - 1858 г. - Установява се за по-дълго учител в Трявна. Започва да сътрудничи на почти всички тогавашни български вестници. Води широка кореспонденция с видни дейци на Възраждането. Събира пословици и песни, които през 1852 г. излизат в Петербург. Подготвя първите си три книги - "Смесна китка", "Басненик", "Песнопокйа". Участвува в подготовката на прочутото Дядо Николово въстание и в укрепване на съзаклятниците му след разгрома му. Започват честите му отивания до Цариград, които датират от 1854 г. През 1958 г. той е един от тримата български представители в събора във връзка с хатихумаюна.
- 1859 - 1864 г. - Като народен представител участвува в борбата срещу унията, а през 1861 г. отвежда в Одеса униатския архиепископ Йосиф Соколски. През 1863 г. започва издаването на вестник "Гайда" в Търговище.
- 1864-1870 г. - Поканен от американските мисионери д-р Рикс и д-р Лонг за редактор на българския превод на библията. Славейков се установява за дълго в Цариград. Един негов съвременник нарича десетилетието "периода на Славейков". Участвува активно в нациопнално-църковната борба, в която застава на най-демократични "леви" позиции. В края на 1866 г. започва да издава най-хубавия легален български вестник по онова време "Македония". Написал, издал и превел в Цариград около 80 книги. Редактиран освен "Гайда", "Пчелица", "Читалище", "Шу-тош", "Звънчатий Глумчо", "Костурка". Публицистиката му в "Македония" от този период съставлява епоха в нашата история и обществена мисъл.
- 1870 - 1873 г. - Един от най-тежките и плодотворни периоди в живота и творчеството на поета. След разрешаването на църковния въпрос той е вожд на борбата вътре в просветителския лагер срещу чорбаджийската партия, партията на "старите". За статията "Двете касти и влати" вестник "Македония" е спрян, Славейков арестуван, тъй като е заподозрян във връзки с Букурещкия централен комитет. След излизането от ареста започва да редактира "Читалище", учителствува в българското училище на Фенер. Написва две от знаменитите си произведения - "Изворът на Белоногата" и "Жестокостта ми се сломи".
- 1874 - 1878 г. - Учителствува известно време в Одрин, където завежда част от учениците си, включително и Димитър Благоев. Изгонен от Одрин, установява се учител в Стара Загора. Възторжено посреща освободителните руски войски. При големия пожар в Стара Загора изгарят ръкописите му в огромните, събиран с любов фолклорни и исторически материали. Оказва активна помощ на руското командуване при водене на войната и при уреждане адмнистрацията на новоосвободената страна. Определен е за народен представител в Учредителното събрание.
- 1879 - 1881 г. - Взема активно участие и изработване на Търновската конституция. Той е ораторът на либералите при обсъждането на проекта на комисията за създаване на сенат, на неговия авторитет и ораторското изкуство се дължат много от въведените най-демократични институции у нас. Установява се окончателно в София. Избран е за представител на Народното събрание и министър на просветата в първото правителство на либералите. При суспендирането на конституцията от княз Батемберг бил арестуван. Избран за депутат във Великото народно събрание, той не е допуснат в него и бил интерниран в Трявна. Продължава активна редакторска, издателска и публицистична дейност.
- 1882 - 1885 г. - Напуща княжеството и прекарва три плодотворни години в Пловдив, където учителствува, редактира "Независимост", пише политически брошури по положението в княжеството, събира фолклорни материали. След като режимът на пълномощията се проваля, прехвърля се в София и участвува в правителството на Петко Каравелов като министър на вътрешните работи. Малко преди Съединението подава оставка, за да се отдаде на литературна работа. Но актът на Съединението отново го въвлича в активна политическа дейност. Определен е за подкомисар по международното уреждане на въпроса. Помага активно и по време на Сръбско-българската война.
- 1886 - 1894 г. - Повикан е за регент по време на контрапреврата, след като княз Батенберг напуска страната. Скоро пътищата им със Стефан Стамболов предвид на неговия диктаторски и антируски курс се разделят. Той и семейството му са подложени на репресии. Въпреки че е стар и болен, Славейков става душата на опозицията срещу диктатурата на Стамболов. От активна политическа дейност го изважда вторият тежък удар от апоклепсия. Издава първия том от пословиците, работи върху историята на ВЪзраждането, пише автобиографията си, стихове, обработва материалите от богатия си архив.
- 1895 г. - Към 23 часа на 1 юли умира в София.