През 1922 година канадски ветеринарен лекар установил масово отравяне при крави, които яли полуизгнило детелиново сено. У всички умрели животни били намерени обилни кръвоизливи. По-късни изследвания установили, че тези отравяния се дължат на веществото оксикумарин, което се получило от природния кумарин в детелината по действието на гнилостни бактерии. През 1946 г. J. Konnor за първи път използва отровното действие на кумариновите производни за борба с вредните гризачи.
Най-характерното при отравяне с кумаринови препарати е това, че първите признаци се изявяват 4-5 дни след поемане на отровата, тоест отровата действа бавно и трудно забележимо. Отровените са само отпаднали и неразположени.
Едва към 7-8-ия ден се получават характерните кръвоизливи от устата, носа и ануса, които се придружават от тежко общо състояние и анемия. При изследванията било намерено, че кумариновите средства увреждат тежко капилярите и блокират образуването на протромбин в черния дроб, с което възпрепятстват съсирването на кръвта.
Този процес на бавно отравяне и коварно протичане е намерил приложение в дератизационната практика за унищожаване на гризачите. По тази причина много новосинтезирани кумаринови препарати са известни и като средства за борба с гризачите.
Засега приложение са намерили препаратите томорин и ратрон. При работа с тях да се носи работно облекло и маска на устата.