Химията е природна наука, по-специално тя принадлежи към физичните науки, които изучават сравнително простите явления на неживата природа за разлика от биологичните, които изучават твърде сложните явления на живата природа.
Съвременната химия има за задача да изучава веществата - елементи и съединения, които се срещат в природата, но и тези, които се получават по изкуствен начин. Тя изучава разпространението, начина на получаването, свойствата, състава, употребата, взаимните превръщания и прочие. Следователно има за обект материалния свят в най-широкия смисъл на думата. Но като подзадача тя се явява съществен компонент в изработването на научен мироглед. За формирането и развитието на диалектическия материализъм като мироглед Маркс и Енгелс широко са използвали постиженията на цялото естествознание и най-вече на химията и физиката. В началото на 20 век борбата против идеалистичните енергитични възгледи на известния немски физикохимик В. Оствалд особено ценни са се оказали постиженията на химията по това време в доказването на реалното съществуване на атомите и молекулите. Енгелс дебело подчертава, че диалектиката празнува своя триумф в химията.
От казаното следва, че днешната химия играе първостепенна роля в съвременния живот и особено в производствената дейност на човека. Огромното й значение по недвусмислен начин оценява още преди около 200 години известният руски учен-енциклопедист М. В. ЛомоносовЛ "Химията широко простира своите ръце в дейността на човека". Днес тази мисъл е валидна в още по-голяма сила.
В зависимост от природата на веществата, които химията изучава, нейните подзадачи, методите на изследване и прочие се дели на няколко дяла. Основното й разделяне е на неорганична и органична химия (химия на въглеродните съединения). Освен това съществува физикохимия, която използва физичните методи за изследване на химичните процеси, аналитичната химия - разглежда методите за изучаване на качествения и количествен състав на веществата, електрохимия, фотохимия, термохимия - изучават отношението между химичните процеси и съответните енергитични промени; биохимия и физиологична химия - проучват веществата в живия организъм и химичните процеси, които протичат в него; геохимия - изучава разпространението на веществата в земната кора и закономерностите на това разпространение; астрохимия - проучва химичния състав на небесните тела; колоидна химия - изследва промяната на свойствата на веществата при тяхното диспергиране и прочие. Да споменем и технологичната химия или химичната технология, която има за цел да развие в промишлен мащаб онези химични процеси, при които се получават ценни за живота продукти; от своя страна тя бива неорганична химична технология и органична химична технология.
Окръжаващата ни околност с цялото нейно разнообразие в органичния и неорганичния свят заедно с явленията в нея съществува независимо от нас и се обхваща с едно единтвено понятие материя. Тя е вечна в миналото, настоящето и бъдещето. Човек я усеща чрез своите сетива, зрение, обоняние и прочие. Материята никога не е била в абсолютен покой. Тя е тясно свързана с движението независимо от нейните размери. При това движение в най-широк смисъл на думата.
Основните проявления на материята са веществото и полето. Както съществуват различни видове вещества, така също съществуват и различни видове полета - гравитационно, електрично, магнитно и прочие. Веществото и полето като материални са взаимно превратими било частично, било напълно и притежават маса. Връзката между масата и енергията е дадена с известното уравнения на Айнщайн: m=E/C2, където m е масата в килограми, E - енергията (в J), c - скоростта на светлината (3.105m/s).
Броят на известните понастоящем вещества не е точно установен. Той възлиза на няколко милиона, като ежегодно нараства с няколко десетки хиляди, главно органични вещества.
Веществата се различават качествено по техмите белези и отнасяния, които означаваме като свойства. Те биват най-различни:
- Механични;
- Термични;
- Оптични;
- Магнитни;
- Електрични;
- Електрохимични;
- Кристалографски;
- Химични;
- Токсични;
- И прочие...
Те се дават и сравняват, без да се отчита тоа, най-често за обикновени условия. При промяна на условията съответно се променят и свойствата. Сярата, която е жълта за обиновена температура, към 800C става бяла като сняг, кристалният бром при -700C е тъмночервен, докато при минус 2520C е безцветен, цинковият окис, който е бяла праховидна система на обикновена температура, при висока температура е жълт и прочие.
Веществата биват прости - форма на съществуване на химичните елементи в свободно състояние и сложни - химичните съединения (неорганични и органични). Много често наричани и химични индивиди, само сложните вещества, тоест съединенията по целесъобразно развити методи могат да се разлагат на съответните прости вещества.
Веществата, които познаваме, винаги са онечистени. Онечистването според неговата природа и количество дава съответен отпечатък върху свойствата на веществата. Абсолютно чисти вещества не познаваме, както и техните свойства включително и абсолютно сухи вещества, тъй като най-честото онечистване на веществата е водата. Но ако понякога се говори в обикновения език за "чисто вещество", това трябва да се разбира в относителния смисъл на думата, тоест че "чистото вещество" съдържа в себе си примеси в десети, стотни, хилядни и все по-малки и по-малки проценти онечистване. И за да има все пак известно разбиране относно чистотата на веществата, изградени са няколко номенклатури - квалификация на чистотата на веществата.
При веществата не става дума за външни белези и това определя разликата между вещество и тяло, което представлява къс вещество с определена форма, размери, обем, маса и прочие. Много често в обикновения език неправилно се отъждествява тялото с веществото.