Това понятие, въведено от Полинг през 1932 г, дава представа доколко е изразена степента на привличане на най-външните електрони на атома от атомното ядро. Впрочем електроотрицателността е присъща на всички елементи, но тя е различна за всеки един от тях. Прието е да се измерва с половината от сбора на йонизационния потенциал на елемента и сродството на елемента към електрона. Последното се изразява с количеството енергия, което се отделя от притъкмяването на електрона към атома на елемента и се дава в електронволти или kcal за грам-атом и характеризира окислителната способност, докато йонизационният потенциал характеризира редукционната способност на елемента. Ако с x се означи електроотрицателността на елемента, с f-йонизационният потенциал, с ε-сродството към електрона, съществува изразът x=(f+ε)/2. Дадени са и други изрази за орпеделяне на електроотрицателността. Очевидно за един и същ елемент според израза цифровата стойност ще бъде различна. Но независимо от това най-силно електроотрицателни са F, Cl, O и други, а най-малко Rb, Cs и други.
Съществува и понятието окислително число - степен на окисление, под което се разбира азрядът, който би имат атомът, ако всички връзки в молекулата биха били йонни. С други думи казано, то представлява електричният заряд на йона, участващ в съединението. Това число може да придобива положителна, отрицателна и нулева стойност.
Положителна е стойността, когато се отдават електрони, тоест отблъсква електричният облак. Това са атомите на металите - за натрия +1, за калция +2 и прочие.
Отрицателна е стойността, когато се приемат електрони, тоест електронният облак се привлича. Това са атомите на флуора, на кислорода и прочие.
Нулева е стойността на простите вещества - H2, Cl2, Na, Fe.
Прието е окислителното число да се поставя със съответния знак "+" или "-" над химичния знак на елемента, пример: Na+1Cl-1; H20, K+1F-1, Ca3+2P-3 и прочие.
В съединенията на водорода с металите (хидриди) окислителното му число е -1, а на метала съответната положителна стойност: Al2+3O3-2 ; H2+1S+6O4-2; K2+1Cr2+6O7-2 и прочие.
Алгебричната сума от всички окислителни числа в молекулата на съединението е равна на нула - при сярната киселина H2+1S+6O4-2 съществува: (2*+1) + (1*+6) + (4*-2)=0.
Понякога окислителното число се нарича електрохимична валентност.