Още древните траки, живели по нашите земи, имали добри познания за някои химични процеси. Например те могли да добиват злато, сребро, мед и други метали и да изработват от тях изящни предмети. Изработените от тях ценности и до днес удивляват археолозите и историците. Траките имали много познания и в медицината , били майстори на виното и изкусни кулинари. Също така имали много знания за билките, които им позволявали да лекуват различни болести.
Прабългарите също били народ, притежаващ завидни химични знания. Те построили каменните градове Фанагория, Писка и Преслав. Архитектурата на тези градове и изяществото на предметите от това време свидетелстват за майсторството, знанията и уменията им.
Славяните също са имали добри химични познания. Много от тях били билкари и умеели да правят лековити напитки.
Въпреки, че османското владичество задържа развитието на науката в България близо 5 века, все пак нашите предци с успели да усвоят много металургични и други знания, които се запазили и развили.
Още преди Освобождението на България се появили български учени, които написали книги, обобщаващи всичко известно в областта на естествознанието. Най-известният български автор от онова време е доктор Петър Берон.
След освобождението и основаването на Софийският университет "Св. Климент Охридски" в университета били създадени катедри по органична и неорганична химия, ръководени от прочути български учени с европейско значение като проф. д-р П. Райков и Никола Добрев. Те започнали да преподават на българските студенти като същевременно продължавали да допринасят за нови открития в химичната наука.
След Втората световна война в България химическата промишленост се развива бурно. В страната се произвеждат и развиват редица органични и неорганични производства.
За съжаление след прехода много от създадените заводи са унищожени и продадени на безценица.