* * *
Сигурно сърцето си съм носил вчера
като коледна играчка,
като крем с лека шоколадова глазура.
Сигурно затова го подарих на хора,
случайно срещнати по пътя,
които го приеха, без да подозират нищо.
За да отхвърля товара
на бляскавата празничност
и празнота.
За да запазя костилката
на пламъчето, на което
да стопля ръцете си.
* * *
Преподреждам думите -
няма полза от спомените,
от старите въздишки:
няма полза от сумиране на
раните, от окайване на
доспехите, щита и копието.
Прелиствам овехтелите, но
ярки дни да намеря утеха,
позабравена радост, усмивка.
И всичко е важно, но не
по – важно от прохождащото
утро, от новия устрем, не
по -ценно от бъдещата
победа над стария човек
в мен.
