Ходили ли сте на бал с маски? Може би някои от вас са се забавлявали по този странен и оригинален начин?
Аз тази година за пръв път почуствах тайнството на маската на празника Хелоуин, който е част от една чужда традиция. Да гониш злото със зловещи маски е удоволствие, развлечение и начин на възпитание. Участвах в празника на маските, в карнавала който ни прави различни, други, непознати, странни дори на себе си. Всеки облича костюм, който е противоположен на характера, и същността му. Скромните и посредствени хора в живота блестяха облечени в царствени одежди, носеха корони, лъскави накити и се големееха сред останалите. Тези, които по характер са отворени, без задръжки и винаги правят впечатление в средата, в която попадат, прикриваха същността си зад по- общи маски- на Смъртта, на Победата, на невпечатляващи с нищо птици и цветя.
Имаше и кокетки, скрити зад домино, които флиртуваха с другите маски,защото предполагаха, че всички ги познават. Доминото крие очите, променя лицето, но тялото показва кой е човекът.
Маската ни дава друга роля в живота,- роля, която ние не сме играли в ежедневните си контакти, но бихме желали да изиграем. Маската прикрива нашата същност, показва нашето друго ,,аз“. Карнавалът е единственото място където веселите компании се забавляват, прикривайки същността си. Там всичко е позволено. Маската заличава не само лицата, но и тялото на участващите. Изчезва разликата между мъжа и жената, човекът излиза от традиционната си роля. Маската го превръща в истински човек, такъв, какъвто той иска да е . Сред тайнствените и приказни маски се забавлявах. Опитвах се да отгатна кой е човекът, който е пред мен, скрит зад новото си лице. Дойдох сама, а сега съм част от всеобщото веселие. Усмихвах се , въпреки че ми беше тъжно, защото приятелите, с които трябваше да дойда, ги нямаше. В един миг осъзнах, че моята фалшива усмивка е също маска. И аз като другите прикривах истинската си същност, но не зад измислени герои и исторически личности. Лицето ми се смееше, а сърцето ми страдаше. Аз бях фалшива, а не истинска, но никой не може да надникне в душата ми . Усмивката ми беше преграда и казваше- ,,Дотук, не поглеждай в сърцето ми“. Защо ви разказвам тази история ли?Защото тогава осъзнах, че живеем сред маски.
Ако показваме открито истинската си същност, това ни прави уязвими. Всеки носи маската си, без дори да осъзнава това. За да не развалиш настроението на другите, се усмихваш.
За да не огорчиш приятелите си, им казваш, че са уникални. За да доставиш удоволствие на родителите си, демонстрираш,че ти харесва това, което допада на тях. Всичко е въпрос на добре изпълнена роля, на артистичност, на обиграност.
Има и хора, които дори не осъзнават как жонглират с маските, защото фалшът е тяхна естествена природа. Те са конформисти, които искат да се харесат на всекиго. В зависимост с кого общуват, те слагат поредната маска.
Маската ги защитава така, както бодлите и листата защитават растенията, както окраската пази по- слабите животни от хищниците. А самите хищници, като част от природата, често се сливат с нея, за да останат незабелязани. Бялата мечка на северния полюс се слива със снега, както аз с моята усмивка се слях с тълпата.
Има и друг вид маски- на опитните играчи, двуличниците и престъпниците, които играят своите роли, за да постигнат целите, които са си поставили. Маската е тяхно прикритие. Когато за първи път прочетох комедията на Молиер ,, Тартюф“, си казах, че не един път съм се сблъсквала с тартюфовци. Напомня ми за двуликия римски бог Янус, който с едното си лице гледа към бъдещето, а с другото – към миналото. Тартюф изразява не само художествената същност на лицемерния набожник, но служи и за връзка между нравите във Франция през 17 век и нравствения облик на днешното поколение.
Лицето е скрито зад маската на фалша. За Тартюф религията е база за манипулация и притежание. Мнимото религиозно пристрастие е неговата маска в света на другите. Тя е и негово скрито оръжие за постигане на користни цели.
Нравственото все по- рядко се среща, човекът маска крачи редом с нас. Тартюф се превръща в мяра за ново, модерно поведение. Надеждата ми е наистина в маската на Зоро, който на екрана воюва срещу злото. Това ми дава вяра, че в карнавала на живота има и добри маски, те крият крехки, раними души. Хубаво е, ако успеем да свалим маската в точното време и пред точния човек. Нека бъдем себе си пред хората, които обичаме, за да ги предразположим и те да бъдат искрени. Свалям маската и пред себе си- толкова добре се познавам, че нямам нужда от маска. Гледам себе си с отворени очи, с открито лице, без маска и грим. Колкото по- често съм самата себе си, толкова по- щастлива се чувствам.
А ти, с маска ли си, или не?