"Десет малки негърчета" е една от най-прочутите книги на Агата Кристи. В нея писателката ни разказва за десет души, поканени в къща на изолиран английски остров. Те не се познават, но са свързани в известна степен. Всеки един от групата е отговорен за смъртта на някакъв човек, независимо че не са били обвинявани за това.
Ситуацията става доста нервна, защото събитията от романа повтарят стихотворението за смъртта на десетте негърчета. Отначало и персонажите в стихотворението, и героите от романа са 10, но след това - 9, 8, 7 и така нататък, докато накрая всички биват убити.
В автобиографията си авторката обяснява защо и как е написала книгата. Тя е трябвало да опише как са убити 10 души, без творбата да стане смешна. В същото време почти до края на романа читателите не трябва да разберат кой е убиецът. Затова тя планирала внимателно романа, като отделя за това много време.
През цялото време Агата Кристи ни заблуждава достатъчно успешно по отношение на истинския убиец. Поради тази и други причини писателката смята, че в някоиу аспекти "Десет малки негърчета" е най-сполучливото й творение.
За качеството както на това, така и на останалите й произведения свидетелства книгата на рекордите на Гинес. Според статистиката й Агата Кристи е една от най-продаваните романистки на всички времена. Книгите й са преведени на около 100 езика. Например във Франция писателката е издадена в около 40 милиона тиража срещу 22 милиона на Емил Зола.
Откъс от книгата :
" Мъжете се спогледаха отново.
- Дяволска работа... - промърмори Ломбард.
- Трябва да го намерим - извика Блор.
И пръв тръгна към вратата. Другите го последваха. Най-отзад вървеше Вера.
Вече на стълбите, Армстронг предположи :
- Възможно е да е останал в салона.
Прекосиха коридора.
- Уоргрейв, Уоргрейв, къде сте ? - провикна се Армстронг.
Не последва никакъв отговор. Къщата бе потънала в гробна тишина, нарушавана единствено от трополенето на дъжда.
На прага на салона Армстронг се закова на едно място. Другите се скупчиха зад него и надникнаха над раменете му.
Някой изкрещя.
Съдията Уоргрейв седеше на стола с високо облегало в дъното на стаята. От двете му страни горяха свещи. Ала в тази гледка имаше нещо изумително : той бе загърнат с червена мантия и носеше съдийска перука на главата...
Доктор Армстронг направи знак на другите да отстъпят. Той самият, залитайки като пиян, приближи безмълвната фигура с широко отворени очи.
Докторът се наведе напред и се взря в застиналото лице. С бързо движение посегна към перуката. Тя се плъзна и откри плешивото теме с кръгло, още незасъхнало петно."