През 2011 година бива публикуван един български исторически роман, който едва година по-късно носи на автора си редица литературни отличия, сред които с особена значимост изпъкват именно наградата „Златен век“ на Министерството на културата и Национална награда за литературен принос „Христо Г...

Не мога да повярвам пак на слънцето...

То лъгало ме е стотици нощи,

че ще я върне в моя ден,

че ще я пусне през решетката за сънищата.

Не мога да си взема сбогом с камъните,

с копнежите и раковините,           

със лепкавия залез над смокините,

Не мога да обикна други...

* * *

Сигурно сърцето си съм носил вчера

като коледна играчка,

като крем с лека шоколадова глазура.

Сигурно затова го подарих на хора,

случайно срещнати по пътя,

които го приеха, без да подозират нищо.

За да отхвърля товара

на бляскавата празничност

и...

Днес само споменът за старата любов

ме връща при морето.

Днес само синьото на две очи -

почти забравени,

но в себе си запазили

сиянието на изгрева

и блясъка на мидите -

ми шепнат, че сърцето мие там.

Днес само чувството за пясък във косите

и вятърът, донасящ...

Любовта ни е просто прашинка от спомени,

посребрена в стихийно вълнение,

и във тази прашинка събрани са многото

подарени добри впечатления.

Любовта ни е цвете,

погалено нежно от слънцето,

тя разцъфва, ухае и вехне,

но чрез нея се ражда

красивото, ведрото...