Трите джуджета Тик, Скочала и Базунчо решиха да открият в гората почивен дом за насекоми. Най-напред повериха тайната на съседката си - Осата. Тя ахна от радост,, защото горските обитатели често имаха нужда от лечение, грижи и почивка.
Избраха нах-хубавия кът. Наредиха го. Там слънцето спираше рано - веселеше болните, пееше им песни. По малките прозорчета никнеха първите пролетни цветчета. Вечер звездите влизаха вътре в стаичката и носеха сънчец за всички. Щом заспяха, Тик угасяше лампата. Тогава месечинката слизаше от небето и светеше по лицата на болните мушици.
Докато джуджетата нареждаха драгоценната къщичка, ехтеше гората. Една шикалка падна и удари Тик по крачето. Рани го тежко. Измиха кръвта в изворчето и го превързаха.
Но случи се нещо много по-страшно. Старото гнездо на куковицата се събори и затисна Базунчо. Едва го измъкнаха. Поставиха го на легло. Тик не се отделяше от него. Хранеше го с лъжичка, даваше му лекарства. За няколко дни джуджето оздравя, стъпи на краката си. Това събитие се разчу сред горското царство и славата на почивния дом нарастна.
От този ден веселите джуджета посрещаха и изпращаха всички, които имаха нужда от почивка.
Една сутрин чуха, че наблизо се пъшка. Скочалан и Базунчо изтичаха по пътеката.
- Помощ! Помощ! - стенеше едно жално гласче. Когато приближиха, Горската Осичка лежеше неподвижна на прага на колибката си.
Джуджетата я дигнаха и я отведоха в почивния дом. Дадоха ѝ първа помощ.
По пътя тя се опомни и заразказва премеждията си:
- Както метях дворчето, една лакома птичка кацна на къпината и ме клъвна по главичката, ама така силно, че паднах. За малко щеше да ме прати на оня свят, ако не бях я жилнала. Уплаши се проклетницата и литна над ливадите.
В кабинета на Тик се почука. Влезе голям Бръмбар с превързана глава. Изненадано от новия посетител, джуджето го запита:
- От какво страдате?
- Боли ме зъб. Отекла е бузата ми. Два дни не мога да мигна. Ще полудея - отчаяно рече Бръмбарът.
Тик се замисли, провери знанията си и твърдо отсече:
- Всичко ще мине! Зъбът е забрал. Ще го извадим без да усетите болка. Една инжекция и готово...
Животинчето се уплаши от тия думи. Главата му се замая щом видя чудните инструменти на масичката.
Но ръката на джуджето беше решителна. То проми клещите в спирт и отвори устата на буболечката.
В това време тя кихна и зъбът излезе сам.
В лечебницата се разнесе звън:
- Ало! Ало! Кой е насреща?
- Тук е горскяит почивен дом - каза Тик.
- Обаждам ви се аз, Калинката. Елате бързо да приберете Скакалеца!
- Какво се е случило, сестрице? - запита Тик.
- Нашият скоклю е тежко ранен в сърцето. Ни чува, ни вижда...
Скочалан и Базунчо незабавно се намериха там. Дигнаха го на ръце и се запътиха през гората. Калинката летеше над тях и разказваше тъжната случка:
- Бях кацнала на една червенушка и слушах препирнята на Скакалеца и Паяка. По едно време се сбиха. Скоклю падна окървавен. Побойникът грабна боздугана си и изсбяга. Намерих листо от здравец и с него измих Скоклювата рана. Уплаших се и затова ви телефонирах...
- Не се тревожи, Калинке, зеленият ни другат ще оздравее скоро - отвърна уверено Базунчо и те го настаниха в лечебницата.
Под буковите листа наредиха шивалнята на почивния дом. В нея се крояха хубави премени за насекомите. Със златна игла Скочалан шиеше вълшебни облекла.
Един ден зелената Гъсеница отиде при джуджето:
- Побратиме, след няколко дни ще стана пеперуда. Ще те моля да ми приготвиш криле, ама да ги нашариш с цветовете на небесната дъга.
Гъсеницата се сви в пашкул и заспа.
Един ден тя се събуди за нов живот с чудно хубави криле.
Преобразена, пеперудата литна над ливадите. От ранни зори там я чакаха летните цветя.
Слънцето току-що се събуди. Изми очите си в извора и побърза да се обади на джуджетата. В това време телефонът на почивния дом звънеше тревожно.
Скочалан изтича да се обади.
- Бързайте, бързайте! Мравките нападнаха вашата съседна Пчелата. Битката е страшна. Голяма кръвнина падна до бялото поточе.
Това съобщение бе направено от Орехчето - малкото горско птиче. От страх чак гласчето му трепереше.
Скочалан възседна Майския бръмбар и полетя над ливадите.
Джуджето не усети как стигна до ручея. Мравките бяха се пръснали, а Пчелата лежеше в безсъзнание.
Късно разбра горският кошер, че тяхната другарка е нападната от злосторници. Войниците се спуснаха с острите си жила, но враговете бяха избягали.
Там завариха джуджето, което даваше първа помощ на ранената. Беше ѝ сложил компрес на главата, а с едно листо я разхладяваше.
По едно време Пчелицата отвори очи, даде признак на живот. Скочалан се зарадва, погали я и весело се провикна:
- Ще те спасим, сестрице, но ще лежиш! При нас има лекарства, а те вършат чудеса. Ако слушаш, за няколко дни ще те изпишем здрава.
- Ако наистина оздравея, ще кажа на нашата Царица да ти напълним най-тежката пита с мед.
Скоро силите ѝ се върнаха. Пчеличката дори се усмихваше от благодарност. Тогава джуджето обеща да тръгнат, но майският бръмбар бе отлетял. Скочалан мисли, мисли и най-накрая му дойде наум как да преплува потока.
И той направи от една орехова черупка лодка. В нея се събраха и двамата:
- Забравих, че съм болна, каза Пчелицата, - така хубаво се плува по вода!
Скочалан весело гребеше с лопатките и черупката се плъзгаше спокойно. От брега надничаха цветя и се чудеха на тези необикновени пътници.
Най-после наближиха. Джуджето крепеше под ръка Пчеличката. Когато стигнаха почивния дом, Тик и Базунчо и посрещнаха, а птичките запяха за "добре дошли". Леглото ѝ бе готово. Тя легна и заспа.
Сутринта Пчеличката се почувства здрава и не усещаше болки. Тя звънна щастлива и излезе от прозорчето. Домиляха ѝ ливадите и тя жадно кацна на едно червено цвете, но не видя как се оплете в мрежата на лакомия Паяк.
Джуджето я забеляза и веднага се притече на помощ. То се покатери по стъблото, стъпи на едно листо и протегна към пленницата малка сламчица:
- Дръж се за пръчката, аз ще те изтегля - провикна се Базунчо.
Така и стана. Джуджето за втори път спаси живота на добрата си съседка.
Тя разказа на целия кошер за чудната храброст на белобрадото джудже.
Вечерта на трапезата седяха всички. Заедно с трите джуджета болните прекарваха в смях и песни.
Зеленият Скакалец със счупената ръка беше на софрата до Базунчо. Той го хранеше с лъжичка. Лакомите му уста гълтаха чорбицата, та чак ушите му пращяха.
Пчелицата с превързания крак винаги идваше последна. Нейното място беше при Скочалан. Щом чуеше чукане на бастунчето, джуджето ставаше на крака и посрещаше своята сътрапезница.
Само Калинката бе самичка. Седнала ниско, тя едва стигаше трапезата.
Така в чудния почивен дом на трите джуджета пракарваха насекомите в мир и братство.