Загледан на ТВ-то във екрана,
акто теб вълна от нежност ме обхвана
и питам те сега, Родино моя:
- К'во стана, мила, та си още в тоя
ужасен кръг, от който път не води,
к'во стана, че сред другите народи
ти най-закъса, и кога най-сетне
ще се оправиш и над теб ще светне,
след толкоз мъки, слънцето, Родино!
Да, туй съм ти го казвал и преди, но
сега съм остарял и в мен старика:
- Побързай, миличка! - със страх ти вика.
Когато дойде за раздяла време,
възможно е друг страх да ме обземе,
но днеска, щом в екрана те погледна:
- Оправяй се - ти казвам, - моя бедна!
Немного да живея ми остава,
не ща да се простя със теб такава!