Неотдавна, понеже
май че беше неделя,
се успах и сънувах
една своя леля.
Аз, доколкото помня,
нямам леля такава,
но във нашите сънища
какво ли не става,
тъй че тя ми говореше:
- Недей плака, сине,
тролейбус 19
подир малко ще мине! -
и доброто в гласа ѝ
все тъй нежно струеше,
и утехата в него
така ласкава беше,
че до днеска бих искал
света да заселя
със човеци, добри
като моята леля.