Мои мили приятели, неочаквано днес
бях решил да ви пиша, но понеже открих, че
нейде бутнал съм вашия вашингтонски адрес,
съчинявам, подсмърчайки, това глупаво стихче.
Една снимка от Ню Йорк (или, мое би, от
Вашингтон, не съм сигурен) бе причина за всичко.
Между двама ви виждам се, във измачкан тренчкот,
закопчан пак накриво - както казват, бащичко.
А баща ми тогава беше наш дипломат,
отзован за скалъпени срещи с кръгове вражи,
и аз там бях пристигнал, за да върна назад
една майка инфарктна и куп лични багажи.
Но, усмихнат, пред малкия - с труд открит - магазин,
нося плика със Робсън на 33 оборота...
Наши скъпи приятели, мили Джон и Полин,
какви грозни сюрпризи ни поднесе живота!
Вест за себе си исках да ви пратя сега,
ала где са мечтите ни и надеждите где са?
Ако нещо ви пратя, ще е плик със тъга,
и не е толкоз лошо, че ви нямам адреса.