Пристига пролет радостлива,
приятен ветрец тихо вей,
ни мраз, ни ранина мъглива,
а слънчицето топло грей.
Дечица, вейчици кършете
за цветний празник Връбница,
да го посрещнем пак със цветье -
а със нажалени сърца.
Осанна вишнему възпейте,
славянски в робство синове,
и с кървави сълзи облейте
срещналните си цветове.
* Ето какво пише синът на стария Славейков П. П. Славейков, преди да цитира това стихотворение: "Той е говорил и писал само за онова, което пряко е интересувало другите. Каквото е интересувало лично само него, той го пази само за себе си, в тефтерите си, от които цлеи купове затрупват масата му. Тези пазени само за себе си неща са въздишки за величието на миналото, самонадеяни блянове за светло бъдеще и тъги за неутешното настояще на роба. И, струва ми се, тъгите най-вече ще са тровили сърцето му. Това е една от няколкото спазени от него време песни, повереници на тъгата."