Пей, о музо, и на старост,
както в буйни младини,
не за винце, за жени,
а за горест и за жалост...
Придобихме уж свобода,
но каква - опърпана!
Де целостта на народа? -
плячка е раздърпана...
Европа ли? - мор и чума!
Няма правда, няма жал...
ние пред нея "тор сме, хума",
турците са идеал.
* Вече няма значително събитие в живота на нашия народ през втората половина на 19 век, на което музата на поета да не отклкне, да е останала безучастна и равнодушна! Ето как само е година след свободата Славейков настройва своята лира!