По Ф. Фрайлиград
Често томува, що над рало
гръб прегъва в жар и хлад,
със ръце си що подига
и извърта тежкий млат.
Който в дълбини подземни
е принуден да се време
с тежко бреме на гърбът си
да му челяд в глад не мре.
Чест на вас, работни хора,
Чест на шияви ръце,
чест на капки пот пролени
в град ли си, в село л'сред овце.
Но да споменем и тия,
цели нощи що не спият,
ум на работа напрягат,
глад и нужди да търпят.
Книжник бил той в мрак и плесен,
в прах отънал, тялом слаб,
тоз що пише стих ил'песен,
на идея войний раб.
Шут, що служи за заплата,
услужливий лицедей,
ил'с ученост пребогата
древнокласичний лакей.
Той е също пролетарий,
гладен ходи, в дълг живей,
побелял е в деньъ цветни,
приживе от грижи тлей.
В гроб ще падне от усилье,
а детински вик за хляб
на идеи му подсича
волните пера-криле.
Знам аз едного такъвзи,
в облаците с ум хвърчи,
но за хлебец, за коричка
като червей в прах пълзи.
Страда - в изба е нечиста,
от съдбата закован,
горест, нужда го притискат
и гнетят го с тежка длан.
Бледен, с хлътнали му бузи
пише, пише листове,
а в градина светли зари
озаряват цветове...
Но без укор той, без болка
уверява ни в живот,
че поезия уж има
във борбата за народ.
Ако му ръце отслабват,
крепне в него мисълта;
на народа аз послужих,
без петно ми е честта.
Най-подир и той от грижи
от напрягане без ред,
сал нарядко се стремеше
някак трескаво напред.
Нощем музите с целувка
пили слепи му очи,
с кал животний невълнуван,
в облаците пак хвърчи.
Но в земята спи, де дружно
с ветрът шепнат с цветове,
за сънят му са ненужни
паметници, кръстове.
А по този хълм цветущий,
ходи скръбната жена
и на чедо си остави
име честно без петна.
Чест на вас, работни хора,
чест на шияви ръце,
чест на капки пот пролени
в град ли, в село л'при овце.
Но и тез да н'се забравят,
що по цела нощ не спят,
ум на работа напрягат
и укори, глад търпят.
* Стихотворението печатаме по архивни материали. Славейков е превел Фрайлиграт от руски. Социалните мотиви са характерни за цялата поезия и преводаческо изкуство на Славейков, над тях в поезията му стоят само мотивите на националноосвободителната борба.
* Това, което прави особено силно впечатление в това стихотворение на социалиста Фрайлиграт, е поставянето на интелектуалния труд наравно с физическия, Както ни е известно, в нашето и руското народничество интелигенцията се "кае" пред трудовия народ, изпитва угризения за своя сравнително "лек" труд, пред неволята и труда на "черния народ". Трябва да се предполага, че възрожденските чувства и понятия сближават тук Славейков с Фрайлиграт при трактуването на темата за труда, в сравнение с тях понятията на народниците са по-ограничени. Само когато интелигенцията сама се чувствува "народ", неразделна част от народа, и работи за него, тя не чувствува своя труд по-лек, тогава няма народническите угризения. Спомнете си, че Димитър Благоев е бил ученик на Славейков в Цариград и Стара Загора, което живо опредметява връзката между възрожденската работа и понятия и работата на българските социалисти по-късно!