Вятър вей, гори вълнува,
в планината тътен;
вихър по поле върлува,
въздухът подмътен.
Я какви са, виж, над мене
облаци бухлати,
а земята чуй как стене,
ка кгора се клати.
Веч времето хладно диша,
в къра няма песен,
дъжд плючи, есенна киша,
значи веч е есен.