Ех, та чудно наше село,
на селата е начело.
Я къщята му какви са,
колко хубави, добри са!
Драго ми е да ги гледам,
наредени ред по редом,
яле как са настанени,
оградени, огатени...
Гледай белите комини
как ги зяпа кой как мине;
протки, вратници различни,
дворье, плевници прилични,
градини ги оградили.
А що няма, боже мили,
в тез градини, толкоз чудни:
цветье, птички ранобудни,
сладкопойни, па игриви!
Пролет там са нацъфтели
круши, ябълки и сливи,
есен - плодове узрели,
па какви са сладки, вкусни,
кат ги хапнеш - лепнат устни!
* Това беше една малка подборка от стихове за деца, писани от дядо Славейков през едни от най-трудните години на живота му, когато след 1887 г. старият общественик е бил обзет от дълбоко разочарование за пътищата, по които поема общественият живот в буржоазна България.