И сещам аз, и виждам аз,
в борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден -
ей наближава сетний час/
За миналото спомен жив
във размислите ме теши -
мечтай за пролет цвят ревнив,
когато жега го суши.
Тежи ми свят, а на светът
и аз тежа, ненужен веч...
Изходен е уречен път,
изчерпана за дело реч.
И сещам аз, и виждам аз,
в борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден -
ей наближава сетний час.
* По повод на това стихотворение Пенчо Славейков, когато пръв издава Избрани съчинения на баща си, пише: "В ръкописите на Славейков това стихотворение е без заглавие и само три куплета. Обаче то ми се видя някак недовършено, та аз си позволих за един вид завършек да повторя на края пак първия куплет.
* В архивите на Славейков са намерени две близки по мотив стихотворения, но не и това. Може да се смята, че то е пак плод на плодотворното съавторство между баща и син.