1
Ти умря...
Владимир Илич...
В тоя миг
светът опуте...
А сърцата се свиха -
в безсилна
и нестихваща болка
за теб.
И народите
в мъка
мъжествена
от Байкал
до лазурния Крим
тежки сълзи пророниха честно
за другаря
и вожда
любим...
И скръбта им бе по-пълноводна от широката Волга-река...
И се питаха:
кой ще ни води
към победи
сега?...
2
Но в скръбта,
но през сълзите чисти
сам народът
надежда видя:
милиони
бойци
комунисти
в тая партия
ленинска
бдят.
Щом опасност,
щом трудност надвисва,
щом е нужно
опора
и път -
във партийната,
в честната мисъл
твойте мисли
безсмъртни горят...
3
И расте,
и расте
твойто
дело -
где е
нищата,
тъмната Русъ?
Туй, което чертаеше смело,
стана
Съветски съюз.
Твойта ленинска воля
запалва
днес високите пещи в Урал,
ти сърцата по-твърди каляви
от сребристия,
хладен метал.
И гори
в светлини
Днепростроя -
твойта истина в него искри,
тя излива се
звучно
и стройно
на поета
в правдивия стих.
Среброкосите старци склониха
свойта мъдрост вековна пред теб,
а децата те знаят усмихнат,
по-човечен, по-прост от дете.
За човешкия устрем е тесна
и безкрайната, руската степ -
затова най-сърдечните песни
пее народът за теб.
Да живее - достойно и волно -
и с най-чистата гордост човек,
че роден е във твоя двайсети ленински век!
4
А когато опасност надвисне,
има кой над страната да бди-
тръгват в бой твоите комунисти,
цял народ с тях изправя гърди.
...Връхлетя с людоедите Хитлер в твоя свят,
в труд задъхан Съюз,
пропълза черния похитител през пожари и кръв до Елбрус.
Градовете потъват във огън,
и животът голям - в пепелта.
И сърцата изтръпват в тревога,
но и в мъст - що надвива смъртта.
И през детски премазани черепи
идат танкове с крясък и вой -
но бойците кълнат се за верност
и отстъпват - но с яростен бой.
Ослепя мъртъв, глух Днепростроя,
но Урал е на изток - далеч.
Те скверниха дома на Толстоя,
но не стихна с туй руската реч...
5
Твоят град - във желязна блокада.
Издълбани очите - от глад.
До машините мъртвите падат.
Но не става се горд Ленинград...
И Москва наближиха..
Но в нея бе народът изправил глава,
а спокоен бе ти в мавзолея...
И разби враговете Москва.
А нарастваше руската сила...
Прогърмя като зов Сталинград:
- За родината наша,
за Илич
- ни крачка назад!...
И бойците се псряха на Волга.
Те горяха от обич и мъст -
и не смлъкна там страшното: "Огън"! -
то започна велик земетръс...
Сталинград - триста хиляди мъртви...
Сталинград - победена смъртта!
Сталинград - над Германия мръква...
Сталинград - изгрев чист над света!
Ти умря, Владимир Илич,
твойто име изпълни света
и в бойците си гори не си ли въплътен - жив и в смъртта?
Твойто знаме победно се вее!
И свободен е пак Ленинград.
И за тебе бойците ти пеят, с твойто име в победи вървят!
...В черна нощ в тъмни бездни полита в огнен дим неприятелски влак -
то на Сърбия във планините са ударили немеца пак.
В героичната твърда Варшава пада в кърви SS-генерал-
то възмездие строго отдава..
млад поляк, твойта правда познал.
А в Балкана - суров и заснежен -
ние свеждаме в почит глава
и ще слезем в селата под Вежен
да те честваме с бойни дела.
...А светът се надига.
И с чиста,
с отмъстителна радост следи
на войските ти
твърдия пристъп
пре блокади,
пожари и дим.
И с надежди народите слушат:
оръдейни салюти...Москва!
Тия кървави дни ще се свършат,
И живей, и твори след това!...
Ти умря,Владимир Илич, но в смърта си - превзел вечността -
ти си с нас, влял ни своите сили - и към щастие водиш света!
Балкана,
януари 1944 г.