Няма вече България. Българите и от нея си миха ръцете! Да спи сега гръцкият патрик; вълкът, който обикале полугаря му, прокуди се. Да разведрят чела балкапанските лордове, кучето, което лаеше да ги дразни и задява, подгъна опаш. Да се радва же и ликува всичкият лик на езуити и лазаристи, средостението на православната твърдиня - Българските книжици, срина се стълбът на православието - Цариградски вестник падна, струпа се и той. Да тъжи само и да плаче читающата българска публика. Бледави и мъждави ако и да бяха тези нейни светила, по-мрачно и по-тъмно е безтях и без тях за нея.
България и Цариградски вестник, двамата от тези верни приятели, уловиха се за ръка и възнесоха се от привременната сцена на българския народен живот; отидоха да се соединят във вечността със своите предшественици: с Любословието, с Българския известник, с МЙирозрението, с Дневницата, с Дунавски лебед и с Книжиците. Зли, добри, тези журнали, имането им от неимането им беше по-добро, животът им от смъртта им беше по-сладък. Криво-ляво от тях се чуваше по нещо за българите, за българската черковна работа, за която ги подсещаха да мислят, но ето и те изчезнаха от българския свят и българската работа , беше останала досущ глуха.
На българската орисница не рачи да остави българската книжнина тъй изяловена. В същото време, когато тя погребваше едно от чедата си и склопяваше очите на друго, родо ѝ се Советника, ето сега излязва на свят и Гайдата. Дано бъде честита майка им, на тях да се порадва за по-множко време. И те да се имат и обичат като брат и сестра. Ако и да няма таквоз сановито име както брата си смирената Гайда, тя не по-малко от него е одушевена от любов към доброто на българския народ и не ще пристане от да поддържа брата си в неговите предприятия, стига той да се не гнуси от нейното грозно име, да не отхвърля помощта ѝ.
***
Два-три пътя става със сега как Советникът подмята, че гръцката патриархия интригувала да сплете българите и да опропасти народния черковен въпрос. Туй нещо го изповяда вече и Советникът, за нас не остава вече какво да речем. Едно нещо само ще попитаме брата си. Сега, като се примирят вече българите с гръцката патриархия, тя ще си мени ли козината да се остави от тези козни противо тях? Ще престане ли от да интригува и ги наветува? Ще ги остави ли на рахат да се наслаждават на своите правдини, които ще сполучат? Ако Советникът е уверен, че гръцката патриархия ще влезе в правия път и от то насетне ще стане истинна доброжелателка на българите, то да увери и нас да се радваме и ний. Такваз надежда заслужава да се забравят миналите обиди, да се престане от да се подмятат несвършваните нейни към нас неправди и тихомълком да се чака блаженият онзи за нази ден на нейното покаяние. Ако ли брат ни и той като нас е уверен в противното, но по едно причудливо пристрастие само продължава да бъде орган на примиряването ни с гърците, нека не ни се сърди, ако посегнем да му смъкнем от главата советнишката капа и му нататрузим наветнишката шубара. Гайдата и на брата си хатър не гледа.
Гайда, 1863
* През 1863 г. в Търговище Славейков започва да издава вестник "Гайда". Тази статия между другото говори за тежкото положение на българския печат след драматичните събития, разиграли се в нашата борба за йултурна независимост в 1860-1862 г. Спрели са да излизат "Цариградски вестник", "Български книжици" и "България". Борбата е минала в една по-мирна фаза, прехвърлила се в смесените българо-гръцки комисии, които с участието на турското правителство само протакали работите. Вестник "Съветник" (1863-1866 г; редактор Т. Бурмов) е твърде умерен и Славейков още от началото показва резервите си към него, а скоро влиза и в полемики.