Човекът е най-сложно устроеното същество във Вселената. Нашата нравствена същност ни помага по един или друг начин да се справяме с живота. След своята възрастова зрялост всеки трябва да избира пътя, по който да тръгне, и да го извърви докрай, независимо от всичко. Някои от ранна възраст се научавт да се справят сами с трудностите на живота, други разчитат повечето пъти на някой друг, най-често на семейството си. Но въпросът е, сам или с подкрепа, дали можеш да стигнеш възможно най-близко до поставената си цел.
Мечтите са неразривна част от нашето цяло. Аз бих казала, че ако не мечтаеш, значи не живееш истински. Мечтите понякога имат общо с целите, коит оси поставяме, но с тази разлика, че никой не може да ни забрани да мечтаем, докато все някой може да опропасти постигането на целите ни. Ал Гор е цитирал африканската поговорка: "Ако искаш да вървиш бързо, върви сам, ако искаш да стигнеш далеч, върви заедно с другите." при връчването на Нобеловата му награда за мир през 2007 г.
Ако тръгнем да се ровим из историята, ще намерим толкова много гении и мъдреци, които са доказали себе си без помощта на другите, изолирали се от света - са постигнали съвършенство. Те са достигали висините на познанието, борейки се дори със самите себе си и със собствената си съдба. Човек, разбрал посланието на своя живот, устремил поглед към целите си, ще достигне бързо до тях. Пенчо Славейков написва "Сърце на сърцата" и чрез образа на английския поет Шели осмисля идеалите на сърцето, поривите на душта и целите в живота не като някакво безволево мечтание, а като висш императив пред индивида и сила, която го превръща в духувно извисено същество.
Въпреки всичко аз бих цитирала Франсоа дьо Ларошфуко: "Този, който си въобразява, че ще се справи без другите хора, много греши; но този, който си мисли, че другите не могат без него, греши още повече" и бих подтикнала към размисъл върху въпроса - дали пък наистина отделният очвешки индивид не е "загубен" без общността?
Девизът на нашия герб гласи "Съединението прави силата" и с тези три думи може да се прозре цялата истина. От "гения" на българската литература Христо Ботев знаем, че българският народ, ако не е бил единен, ако не е бил едно цяло, е нямало да успее да се справи с вековните изпитания, на които е бил подложен. Обединението е нещото, което дава криле на поривите, то е нещото, което никой не трябва да си позволява да потъпква, тъй като само с братска подкрепа човек може да стигне далеч. Но в днешно време не можем да усетим онзи сладък вкус от победата на българите, от техния патриотизъм в миналото, не можем да го опишем както са го направили Ботев, Вазов, Гео Милев, защото не сме усетили другата крайност на живота - тази на робството. Ние едва ли знаем и истинската стойност на тази дума, която тогава е значела толкова много. Обичта на българския народ към святото родно пространство, болката от загубата му са го обединявали и той е доказал на всекиго, че обединението и любовта са всъщност истинската сила, начинът за достигане на висините.
Но нека разгледаме проблема от по-съвременната му страна, нека го пренесем в 21-ви век - време на завист, подлост и всякакви нечисти помисли на хората. Има индивиди, които "крачат" към собствените си цели, без да обръщат поглед настрани, без да зачитат мнението дори и на най-близките си. Да, може би достигат по-бързо до желания резултат, но като се обърнат назад, ще видят какво опустошение е донесло тяхното сляпо преследване на целите им. За мен най-голямата награда, както и най-ценното допълнение към победата, е радостта в очите на семейството ми, на приятелите ми, да знам, че победата ще донесе удовлетворение не само на мен, но и на някой друг. Истинските ни приятели са тези, които са до нас тогава, когато ни се случват хубави неща. Те се молят да успеем, радват се на победите ни. А неистинските се появяват само в трудни моменти, с тъжно изражение ма солидарност, докато в действителност машето страдание им служи като утеха за собствения им нещастен живот. Именно заради това аз ценя истинските хора и се старая да бъде стойностен човек, да зачитам идеалите на другите.
Сега и завинаги ще се опитвам да постигам мечтите си със задружност, не се пренебрегване на околните, защото победата, ранна или късна, е сладка, когато е споделена.