Днес само споменът за старата любов
ме връща при морето.
Днес само синьото на две очи -
почти забравени,
но в себе си запазили
сиянието на изгрева
и блясъка на мидите -
ми шепнат, че сърцето мие там.
Днес само чувството за пясък във косите
и вятърът, донасящ аромат
на слънце и на въздух,
и на лято,
потапят ме във онзи сън във който
се влюбих в хоризонта и видях
надеждата във кораби далечни,
отплавали на изток по вълните.
Днес само шоколадовият цвят на кожата
ме връща при големия рапан,
със който аз замерих болката
и с отлива избяга тя далечината
към дъното, където са погребани
надеждите на толкова сърца
и толкова любов недосънувана,
и толкова стада от морски кончета.
Днес само пулсът в полета на чайките
и песните на страстните русалки
ми казват, че отново ще е лято,
че пак ще има звезден прах по пясъка
и пак живот ще пия от вълните,
че старата любов, стопена в залеза,
ще дойде като изгрев над сърцето ми
и с нея ще се слея със морето...