През 2011 година бива публикуван един български исторически роман, който едва година по-късно носи на автора си редица литературни отличия, сред които с особена значимост изпъкват именно наградата „Златен век“ на Министерството на културата и Национална награда за литературен принос „Христо Г. Данов“.
Роденият през 1966 български писател бива отличен и с други свои литературни шедьоври като отличен пример за такъв е историческата му проза, озаглавена, „Възвишение“, която му носи и други не по-малко значими литературни признания като Национална награда „Елиас Канети“ през 2013 година и специалната награда за личния му принос към литературата от ЕС през 2014 година.
Постиженията на Милен Русков съвсем не се изчерпват с постигнатите вече по-горе успехи. Пример за едни от най-успешните и популярни произведения е именно историческият роман „Възвишение“, донесъл му дебютната награда „Южна пролет“. Милен Русков си осигурява и още една награда („ВИК“) за друг свой литературен феномен, който сътворява и озаглавява „Захвърлен в природата“.
По жанрова принадлежност творбата „Възвишение“ на Милен Русков принадлежи към историческия роман, връщащ ни в епохата на Възраждането. Завладяващото четиво разкрива своята сюжетна линия с двама бунтовници, които поддържат сравнително близки приятелски отношение с Димитър Общи. С други думи, именно тия двама души може спокойно да опишем като български бунтовници с революционен дух и разбойнически наклонности.
Разлиствайки една по една страниците на историческата проза, донесла на автора си куп отличия малко след публикуването ѝ, изглежда, че се оказваме прави – общите приятели на Димитър се въвличат в дребна кражба (Арабаконашкия обир), което представлява една нищожна спънка пред бъдещите перипетии, които бунтовниците ще срещнат по пътя си.
Бавно, но сигурно, същите тези разбойници започват да вземат участие и в други не особено препоръчителни дейности с конспиративен, революционен, бунтарски и експедитивен характер, или поне такава се оказва гледната точка и на Стоя Заимов.
Всички тези елементи от драматичната сюжетна рамка в историческия роман „Възвишение“ биват представени изключително майсторски с помощта на българския възрожденски език по това време. Разказът, с който читателите следва да се запознаят в българската проза, е предаден по един невероятно увлекателен и неповторим начин, така че да не се изпускат нито хумористичните, нито драматичните елементи, преплетени в романа на Милен Русков.
С излизането си на пазара, драматичният роман, озаглавен „Възвишение“, който отразява едно малко по-особено време в българската история, а именно Възрожденската епоха, си спечелва освен широка популярност, редица специални награди и високо значими национални литературни признания, прозата на Милен придърпва читателското, писателското общество и критиците на своя страна почти мигновено.
Нещо повече, според думите на Светлозар Игов, разкошният български роман, представящ тежката за населението Възрожденска епоха, е измайсторен безукорно, изключително и неповторимо. Сюжетната линия в романа е същевременно увлекателна и драматична, завладяваща и обсебваща. А що се касае до избора на художествени герои, авторът е съумял да подбере такива образи, които да оставят трайни следи в съзнанието на читателя след затварянето на корицата на успешното му произведение.
Наред с всички тези суперлативи, които стигат до ушите ни, непосредствено след споменаването на неповторимия и уникален със съвършения си изказ роман, във „Възвишение“ читателят се насища от трагико-комични елементи, присъстващи в завладяващата история, разказана през призмата на Милен Русков.
Именно с публикуването на възрожденския си роман, озаглавен енигматично „Възвишение“, българският успешен автор на историческа проза успява да докосне редица проблеми, свързани с възходите и паданията на българското население и общност. Нещо повече – с новия си роман българският писател успешно предава на читателите си народопсихологически проблеми и душевни терзания, които сковават съзнанието на обикновените хорица, живеещи мирно и кротко.
„Възвишение“ ни разказва още за перипетиите, които българското общество среща, вървейки по своя път и сблъсквайки се многократно с отчаяние и вътрешна разруха.
В своите исторически романи Милен Русков сякаш съумява да ни покаже доста умело перфектните си способности в „обратното плуване“ срещу леките и повърхности четива.
Българският успешен автор се хвърля срещу течението, отричайки и пренебрегвайки изцяло онези сравнително леки и приятни четива, плъзгащи се по повърхностното и увлекателно писане.
Извън дълбоките чисто човешки трагедии и съдби, пресъздадени по един съвършено болезнен и автентичен начин, Милен Русков успява да „събуди“ онзи традиционен български местен език във времето на Възраждането. Правейки тази стъпка, успешният писател сякаш възражда един трагико-комичен и забравен от всички възрожденски език, представен така свежо, ярко, бурно, пленително и неповторимо.
Сътворилият толкова знакови за българската литература исторически романи писател поднася едни забравени теми със страшна, мощна сила и дълбочина, разтърсваща всяка фибра от човешката душа. И всичко това Милен Русев успява да представи изключително съвременно, завладяващо и с диалог с Бога.
Редица колеги на автора на неповторимия исторически роман, озаглавен „Възвишение“, връщащ българите към корените им и един отминал тежък и мрачен период от паметта им, описват творбата му като свежа глътка въздух в днешната спарена атмосфера.
Невероятната историческа проза, разказана през перото на Милен Русков, е като онова толкова дълго чакано литературно събитие, чието идване ни се струва твърде невероятно, твърде сюрреалистично. Наред с подобни ласкави изказвания, които писателят си спечелва с безупречния си изказ и съвършено представена сюжетна линия, Милен Русков бива описван още и като един малко по-особен тип автор, който твори така, че книгите му остават просто неповторими. Подобни четива като неговите не се пишат така лесно вследствие на приятно вдъхновение посред нощ. Нещо повече, такива романи в днешни дни са рядкост, истинско литературно чудо, което не се поява всеки ден нито у нас, по нашите равнини и низини, нито където и да е.
Самият Милен Русков определя своята историческа творба, пожънала категоричен, невероятен успех, като един литературен опит с възрожденския език, който, изглежда, се превърна в значимо постижение в българската литература.
Работил по публикацията: webselo.com