Човешкият живот започва с поезия- детски плач. И човек отваря очи, за да посрещне наоколо света, да го разгледа и опознае, и най-накрая- да си избере пътя, по- който да поеме. Пътища има много, наистина много... но който и път да изберем, ние винаги ще се връщаме към своята първа среща към света, към онези първи звуци на душата, оповестили нашето съществуване. Каквото и да научим, където и да отидем, каквито и да станем
- ще сме разбрали, че ,, във всяка област на човешкото познание се крие бездна от поезия“. От нас зависи дали ще отворим вратите на своето сърце пред нея, или ще затворим очи пред красотата и изяществото на човешкото словесно творение.
Нека не забравяме, че словото е неизменна част от всяка наука, защото едва ли има нещо вечно, което е останало неословесено. Именно в доказването, гласно или писмено, нещата добиват смисъл и си осигуряват неизличаване във времето. Не бихме имали познания по литература, математика, химия, физика, астрономия, история, биология, география, философия, религия, музика, изобразително изкуство, филология и други производни на тези науки, ако те бяха непознаваеми за хората. Не бихме могли да боравим с науките като със средство за опознаване на света.
За нас те щяха да са необясними звена, а ние- роби в бездната на непознатото .Толкова важна за човечеството е ценността на словото. Във всяка област на познанието се крие слово. Ако си спомним за Омир, древногръцкият певец, чиито творби са се запазили векове наред, предавани от уста на уста, и едва когато възниква писмеността, неговите шедьоври са записани и се съхраняват и до днес. Делото на живота на слепия Омир е неоспоримо доказателство, че словото е непреходно, че то е първо- начало в човешкото познание.
Знаете ли, когато произнеса думата ,,слово“, първата асоциация в съзнанието ми е ,, поезия“.Няма нищо по-съвършено от съгласуваното съчетание на звуци, срички, думи и изречения. Това е поезията. Тя е мелодия на словото, песен за слуха, живот за твореца разкрита истина за читателя. Самата аз чета и пиша поезия и зная, че да пишеш, не означава просто да съчетаваш думите, така че на всеки ред или през ред да има рима. Да пишеш означава душата ти да твори и понякога дори не са нужни рими, за да бъде изречено нещо по уникален , неповторим начин. Често не ми остава време и да помисля какво да напиша.
Аз просто творя, без мисъл създавам дълбоко смислено стихотворение. В такъв момент си задавам въпроса: аз ли пиша стихове, или някой вътре в мене? Не мога да си отговоря. Не искам да зная. Никой не знае...
Ще призная едно- не бях се замисляла къде около на има поезия. В музиката и изкуството, като цяло, поетичното присъствие е факт. Но къде другаде? Този въпрос си зададох, когато прочетох сентенцията на Константин Паустовски ,,Във всяка област на човешкото познание се крие бездна от поезия“. Спомних си за примери, на които съм попадала. По физика учим, че при фотоефекта фотона отдава цялата си енергия на електрона. Колко поетично звучи. Сякаш във физиката съществува ,,любов“, а любовта е означаващо на поезията. Нещо повече- на запитването дали в математиката има поезия, известен математик направил забележка, че въпросът е зададен напълно погрешно, отговаряйки: ,,В математиката няма нищо друго освен поезия!“. Поезията е различна за различните типове хора. Всеки от нас открива своето поетично мислене в различни поприща на човешкото познание. Някои от нас са добри в една област, други- в съвсем друга. Тази наука, която ни е интересна и ни се отдава, се превръща в науката, чрез която ние желаем да се издигнем в обществото. Избираме да учим математика или литература, защото искаме да бъдем математици или литератури.
Нашата откриваме в желаната наука и започваме да творим, защото поезията е преди всичко изкуството на творим. Ние изследваме и правим открития, достигаме до някаква истина, превръщаме се в творци. И никому не е необходимо да римува думи, за да разкрие, че във всяка област на човешкото познание има бездна от поезия.
Човешкият живот започва с поезия-детски плач. С годините обаче плачът се променя и поезията не остава същата. Разбираме, че тя съществува в различни форми, но е онази струна на душата, която потрепва, когато открием своето признание. Разбираме, че е онзи лъч надежда, който ни крепи, и онази истина, за която се борим. Поезията е бездна и никой не знае какво се крие на нейното дъно, защото никой не е всезнаещ в областите на човешкото познание, а поезия има във всяка наука. Ние само трябва да я открием.