Шекспировата трагедия ,,Хамлет“ е едно от непреходните произведения в световната литература. Тя се е утвърдила през вековете като стойностна и натоварена с дълбок смисъл творба.
Трагедията разглежда проблемите, породени от сблъсъка между старата епоха и новите ренесансови ценности. В нея е заложена темата на желанието на човека да преодолее границите на времето.
Хамлет, истинския човек с възвишени нравствени идеали, е личността, търсеща начин да остави своя почерк във времето, да съгради хармония и в това се крие неговият трагизъм. Той е героят хуманист, съчетание от двете лица на сложен образ на границата между синовния дълг и този към своята личност. Опитите да надмогне човешката преходност, променяйки света към по- добро, са в основата на всички действия и решения на датския принц.
Хамлет е човекът на новото време- ренесансовият човек. Той се отличава с качество, отдалечаващи образа му от този на средновековната личност. Главният герой е изключително интересен. Той притежава умения да анализира и обмисля. Датският принц изгражда своя светоглед и ценности върху идеята за великолепието на човека: ,,Човекът! Какво великолепно творение е той! Колко благороден е с разума си, колко безкрайно богат откъм способности, изрази, движения...“
Хуманистичната натура поставя на първо място за него човешката, добра същност на хората. Той се бори сам срещу дехуманизирания, в който живее, опитвайки се да го промени. Осъзнаването, че тази цел е практически неосъществима, е в основата на неговия трагизъм. За кратко време Хамлет се сблъсква със всички измерения на злото- убийство, братоубийство, лицемерие и предателство. Датския принц е жертвана ,,разглобения век“ , в който живее. Той е успял да поквари всички освен главния герой. Хамлет е силно наранен защото злодеянията и мерзостта, които среща, са плод на отношенията в неговото собствено семейство. Най- близките му хора се оказват всъщност съвсем далече от него, от неговите ренесансови идеали и ценности. Тази обстановка в кралския двор и в цялата страна е най – точно представена чрез думите на Марцел: ,, Има нещо гнило в Дания“.
Тази гнилост, примесена със съществуващата в това време на преход безнравственост, кара Хамлет да възкликне във връзка с човека: ,, Той не ме радва“. Красотата на човешката личност, идеализирана от героя, избледнява и почти изчезва на фона на ,,разглобения век“.
В борбата си за възвишените ренесансови идеали нравствено извисеният датски принц успява да устои на разочарованието, породено от лицемерната одежда на заобикалящия го свят. Той се стреми да остави следа във вечността и е решен да постигне желаната промяна, дори да трябва сам да подеме това начинание. Заобикалящата героя обстановка, изпълнена с безчестие и зло, подбудено от користта, се превръща в окови, възпиращи неговите опити да надмогне своята преходност, като наложи възвишените идеали на Ренесанса.
Хамлет е изправен пред дилемата на личния избор. Тя е представена най- лесно в монолога на принца в трето действие:
Да бъдеш или не? Туй е въпросът.
Дали е по- достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички? Смърт...Заспиваш...



Тези разсъждения на героя поставят екзистенциалния въпрос: дали е по- добре да избереш живота или смъртта. Обмисляйки този проблем, Хамлет разглежда и мисли за последиците и при двата възможни изхода. Решението му да живее, да продължи да се бори, търпейки ,,безчетните камшици на века“, разкрива колко силна е всъщност неговата личност. Този избор представлява поредния опит на героя да продължи борбата за хармония и по този начин да премине границата на времето. Освен своя вътрешен личностен конфликт, засягаш единствено същността му. Хамлет е изправен пред сблъсъка с Клавдий – убиеца на своя баща. Принцът таи мрачни чувства към него:
Злодей? Злодей? Усмихваш се злодей?
Къде е плочката ми да запиша,
че някой може да ти се усмихваш
и пак да е злодей! Поне у нас,
във Дания, това се случва.
Хамлет е изправен на кръстопът между своя дълг да отмъсти за убития си баща- крал Хамлет, и този към своята личност на хуманист, отричаща всякакво насилие върху човека. За да не изневери на своята ренесансова същност, героят не може да се реши да извърши убийство, дори то да е на Клавдий. Но дългът му на средновековен принц го задължава да действа, без да се бави. Това колебание е в основата на трагизма на героя. В Хамлет се преплитат образа на решителния, отмъстителен и безпощаден принц от отминалата епоха и този на разсъдливия, разумен ренесансов хуманист. Нито едно от двете лица на Хамлет не надделява. Този необичаен баланс между двата коренно различни личностни светогледа обуславя сложността на Хамлетовата същност. Той е причина за ожесточената вътрешна борба на героя.
Шекспировото произведение поставя проблеми, актуални и до днес. Преодоляването на преходността на човешкия живот оставяйки нещо добро и значимо след себе си, е било цел на Хамлет, цел е и на днешния човек.