Нашият космически дом, Земята, е просто една малка планета от Слънчевата система. Слънчевата система се състои от централна звезда - Слънцето, както и от планети - 9 на брой, които имат спътници. В Слънчевата система има и многобройни астероиди, комети, частици прах и газ.
Земята и Слънцето се намират на разстояние около 150 милиона километри, а светлината на Слънцето достигадо нас за около 8 минути. Най-близкият до Земята космически обект е Луната. Планетите са големите тела в Слънчевата система и се разделят на две групи - група на планетите-гиганти и земна група. Членове на земната група са Меркурий, Венеря, Земя и Марс, които имат сравнително малки размери, но твърда повърхност. Представители на планетите-гиганти са Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, които имат ниска плътност, защото са изградени от леки вещества, които се намират под огромно налягане. Планетата, която се намира на най-голямо разстояние от слънцето е Плутон - до нея светлината на Слънцето достига за около 5,5 часа. Почти всички планети имат спътници, които обикалят около тях така, както самите планети обикалят около Слънцето.
Астеродите обикалят около Слънцето предимно в пространството между планетите Марс и Юпитер. Те са малки твърди тела. Вторият астероиден пояс в Слънчевата система се намира между Нептун и Плутон, и е известен като пояса на Куипър. Много други малки тела, съдържащи прах и лед, се движад далеч зад орбитата на Плутон и оформят облака на Орт, който е своеобразна граница на Слънчевата система. Светлината пътува три години, за да я достигне.
Слънцето, което е централното тяло в Слънчевата система, е самосветещо, а останалите планети и другите тела само отразяват лъчите му. То е звезда, а звездите са гигантски кълба от плазма с изключително висока температура, в които протичат процеси на термоядрен синтез, при който се генерира електромагнитно лъчение с много висока енергия.
Всички видими звезди, включително и Слънцето, са нищожна, изключително малка част от Вселената. Само нашата Галактика е съставена от близо 300 милиарда звезди. Галактиката ни има форма на диск, образуван от спирали, с толкова големи размери, че на светлината са ѝ необходими близо 100 000 години, за да прекоси цялото пространство. Слънчевата система се намира в периферията на Галактиката, по-точно в един от нейните спирални ръкави. От нашата планета, Земята, се виждат част от звездите около равнината на диска, които образуват ивицата, наречена "Млечен път".
В познатата Вселена има огромен брой Галактики, състоящи се от стотици милиарди, а може би и от трилиони звезди. Галактиките са много отдалечени една от друга и на практика не си влияят. С невъоръжено око може да се наблюдава само една от най-близките галактики - Андромеда (и то от Северния полюс). Светлината ѝ достига до нас за близо 2 200 000 години. Човекът може да наблюдава и милиони други галактики като се предполага, че във Вселената има над 100 милиарда, но повечето от тях все още са недостъпни за наблюдения.
Като имаме предвид всичко това можем спокойно да кажем, че Вселената е целият ни материален свят и обхваща всичко, което съществува и за което знаем, както и всичко съществуващо, за което не знаем и ни предстои да открием в бъдеще. Съвременната наука астрономия разглежда Вселената като постоянно еволюираща динамична структура, притежаваща най-разнообразни веществени и енергитични материални форми.
Колко голяма е Вселената
Космическите тела, както и системите, образуващи Вселената, са огромни по размери и са разположени на огромни разстояния от нас. Тези тела се променят бавно във времето. Когато погледнем към небето, всъщност гледаме в миналото, защото виждаме светлината на обектите, която ги е напуснала преди много, много години. Ако светлината на дадено небесно тяло достига за 30 минути до нас, това означава, че виждаме обекта в състоянието му от преди 30 минути. Например светлината на Слънцето достига до нас за 8 минути. Има обекти, чиято светлина е била излъчена преди хилади години, а ние ги виждаме едва сега.
Очевидно е, че земните мерни единици са твърде малки и неудобни за астрономията, когато се цели изучаване и измерване на разстоянията между космическите обекти. Най-малката единица (астрономическа) е AU и се равнява на средното разстояние между Земята и Слънцето, което е около 150 милиона километра, но за разстоянията между звездите и галактиките дори тя се оказва малка. Затова е въведена друга - светлинна година (light year - LY), която е равна на разстоянието, което светлината изминава за една година, и парсекът (pc), равен на разстоянието, от което средният радиус на земната орбита, тоест 1 AU се вижда под ъгъл 1 дъгова секунда.