Клетка

Какво е клетка?

Клетка, основната структурна и функционална единица на живите организми. Днес цитолозите определят клетките като единици на биологична активност, всяка заобиколена с избирателно пропусклива плазматична мембрана и способна да се възпроизвежда самостоятелно. Думата е използвана за пръв път от Робърт Хук (1635 - 1703), за да опише компартаментите, които той наблюдавал в напречни прерези на корк, използвайки един от първите микроскопи.

Размери, форми и устройство

Клетките обикновено са микроскопични, въпреки че някои, като много първаци и яйцеклетките на някои гръбначни видове, са значително по-големи. Тяхната форма може да бъде сферична, дисковидна, вретеновидна, пръчновидна, както и много други вариации. Някои клетки са амебоидни: това означава, че имат способността да се придвижват като амебата. Въпреки че се различават по размери и форма, всички клетки имат сходна вътрешна организация, състояща се от цитоплазма и разнообразни структури, известни като органели. Във всички клетки с изключение на бактериите и синьозелените водорасни основният органел е ядрото, което съдържа всички гени, като по този начин контролира дейностите вътре в клетката. Други жизнено важни органели са митохондриите и рибозомите (в последните се синтезират белтъците).

Прокариотни и еукариотни клетки

Примитивните клетки на бактериите и синьозелените водорасли се наричат прокариотни клетки. Клетките на всички други организми се наричат еукариотни. Различията между клетките възникват поради това, че те са приспособими към изпълнение на специфични функции. Фотосинтезиращите клетки например съдържат хлорофил, който обикновено се намира в органели, наречени хлоропласти, докато еритроцитите са специализирани клетки, съдържащи хемоглобин за кислороден транспорт.

Химичен състав на клетката

Около 27 химични елемента изграждат живите организми. Разликата между химичните елементи в живата и неживата природа е в количественото им съотношение. Те биват биогенни:

• Биогенни - C, H, O, N, P, S - заемат 99% от масата на организмите;
• Макроелементи - F, Mg, Ca, Na - заемат 0,001% от масата на клетката;
• Микроелементи - Zn, Mo, Cu - заемат 0,000001% от масата на клетката;
• Ултрамикроелементи - Ag, живак, уран.
• От всички химични елементи въглеродът заема най-важното място в изграждането на организмите. Елементът е от четвърта валентност, а атомите му се свързват и образуват линейни, циклични или разклонени  веригi. Между въглеродните атоми и между атомите на други химични елементи възникват единични или двойни връзки.

Клетъчна повърхност

В живите клетки върху външната повърхност на клетката са разположени различни вещества. При растенията и бактериите такива вещества образуват клетъчната стена, а при животинските клетки мека желеподобна покривка - нарича се гликоканикс. И в двата случая основен компонент в процеса са въглехидратите.

Клетъчна стена при растенията

Образува се главно целулоза, която има голяма молекулна маса и дълги неразклонени вериги. Целулозата образува здрави влакна. Клетъчна стена имат и бактериалните клетки. При тях е представена от полизахариди, липиди, аминокиселини и захар. Тази стена е здрава и позволява на бактерията да навлиза в други клетки и да издържа на различни условия на средата. При по-едрите растения клетъчната стена съдържа допълнителен укрепващ фактор лигнин (полизахарид), който заедно с целулозата образува дървесина.

Гликокаликс

Животинските клетки не притежават клетъчна стена или твърда обвивка, а гликокаликс. Върху външната им повърхност има слой въглехидрати, чиито молекули са свързани с белтъци и липиди, и образуват гликопротеини и гликолипиди. Това са молекулите на гликокаликса. Те имат двойна функция: слепват клетки от един и същи тип. и прикрепят клетките към други структури, например влакна на въединителната тъкан.

Често задавани въпроси